вторник, 31 декември 2013 г.
петък, 20 декември 2013 г.
Да оцелееш в България
Щото съм добър човек, нищо че живея в България. Добре де, не живея, оцелявам.
сряда, 11 декември 2013 г.
Кварталният любовчия
Кой каквото ще да говори, той просто бе номер едно.
Уникален сваляч, казвам ви. Бе овършал цели три квартала - през Люлин до Западен парк, че и през Надежда и гордо носеше званието кварталния плейбой.
петък, 6 декември 2013 г.
Българска работа, ама крива
Криво ми е.
Докривя ми откак си показах главицата за първи път на бял свят и ей го, толкоз години след това, още не ми е минало.
понеделник, 2 декември 2013 г.
Синдромът "Накажи ме" или защо добрите момичета си падат по лоши момчета?
Обещавам да го разясня веднага щом жената махне белезниците и ми свалия кожения клин, че целия се препотих (това със role play-я нещо не ме накефи, предпочитам да съм лошото момче, а не доброто момиче).
четвъртък, 28 ноември 2013 г.
Приказка за Червената шапчица, Големият лош вълк и един мандат
Отворен, защото всеки един от вас, уважаеми читатели, може по всяко време да си грабне шапката и да каже: "Край, писна ми", а аз да се чудя дали вината е моя или на държавата, в която живеем?!
вторник, 19 ноември 2013 г.
петък, 15 ноември 2013 г.
Facebook мания ли?! Глупости, я по-добре дай един Like на стената!
Дотук добре, ще кажете, само ти да си, я ходи пийни едно и не ни занимавай с глупости. Е, да, ама не е само това. Искам да живея във Facebook.
вторник, 12 ноември 2013 г.
Приключенията на един български емигрант
Писмо от един нелегален бг емигрант:
Мила мамо,
Много съм щастлив. Остават само два месеца до първи януари, когато най-сетне ще мога да работя официално във Великобритания. Друго си е да кормиш риба и миеш легално чинии в Лондон, а не както досега - да кормиш риба и миеш нелегално чинии в Лондон.
сряда, 6 ноември 2013 г.
10 съвета как да разнообразим сексуалния си живот
1. Правете секс пред уеб-камерата в интернет
Преди това пуснете прес релийз за онлайн излъчването. За конспирация можете да наденете маска я на Бойко Борисов, я на Сергей Станишев, я на Ахмед Доган (третото е за тези с по-перверзни вкусове).
понеделник, 4 ноември 2013 г.
"Дневниците на вампира" или чии са близнаците на Инджи
Ще рече, че като цъкна в късните часове телевизора, цяла вечер кисна като теле в железница пред него.
сряда, 30 октомври 2013 г.
България без правила или защо ми дреме на шапката
Кой въобще реши, че свят, изпълнен с норми и правила е по-добро място за живот от свят без такива?!
вторник, 29 октомври 2013 г.
Иронии на съдбата
Никога досега не й се беше случвало.
Все пак беше омъжена и дори и да се замислеше, трудно можеше да каже, че нещо й липсваше в живота й. Имаше всичко - прекрасен съпруг, страхотна работа, малката си Ани... а вече и него. Малкият Сашко.
неделя, 27 октомври 2013 г.
Целувката, която превърна жабата в принцеса
Оная жаба, дето на финала й мацнат една звучна, сочна и тя вземе, че се превърне я в принц, я в принцеса. Ех, колко я обичах като дете (приказката де, не жабата).
четвъртък, 17 октомври 2013 г.
И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия!
Дето се вика "не съм от тях, как Сийке, не съм от тях", ама като е точно от тях, какво да направи?!
вторник, 15 октомври 2013 г.
Младите да са живи, те, младите
Той живееше в един от крайните и не толкова престижни, по средностатистически изчисления, квартали в София, в собствена, но пък за сметка на това доста скромна по средностатистически показатели къщурка със собствен двор.
събота, 12 октомври 2013 г.
Сценарият, скарал bTV, Нова ТВ и TV7
(Когато рекламите говорят, и сценаристите мълчат.)
Разказвач: Това е семейството, което се радва на тризнаци.
Те имат тризнаци, защото се сдобряваха пламенно. Сдобряваха се, защото се
караха за безполезния телевизор. Безполезен, защото от днес България преминава от аналогова към цифрова ефирна телевизия. А сега време за въпроси.
За българските мъже и секса
(Не се препоръчва за мъже със слаби сърца!)
Е, що се отнася до рамките на родната България, ми се струва далеч по-удачен обратният вариант. Бая загорял (a) търси печен (a).
сряда, 9 октомври 2013 г.
Да срещнеш голямата любов
Всичко беше идеално. Правеха любов и се се наслаждаваха на потните си тела, след това изпиваха по чаша ароматно вино и похапваха набързо, а после седяха и се взираха един в друг усмихнати, наслаждавайки се на усещането.
вторник, 8 октомври 2013 г.
Кога някой Супергерой ще спаси България
От малък се надявам някой да дойде да ме спаси. Ще речете: че от какво има да се спасява едно новородено, нали всичко си му е наред. Е, да, ама не.
понеделник, 7 октомври 2013 г.
Брюксел си има пишкащо момченце?! В София пък си имаме биде
Знаете ли коя е най-скъпата улица в София?! Доскоро шикозния бутиков булевард "Витоша".
четвъртък, 3 октомври 2013 г.
Дядо Вазов в модерна България... или пази го Боже, да не прогледне
Най-после. Близо цял век бе минал откак дядо Иван Вазов се спомина, а толкова му се искаше да се завърне в милата си България.
сряда, 2 октомври 2013 г.
За честта на закона (тайното оръжие)
Старши детектив Златарев (нали помните какво ви казах за титлата) протегна ръка към чашката с кафе и отпи бърза глътка. Въх, че горчеше. Никак не го обичаше без захар, ама като пазеше диета.
неделя, 29 септември 2013 г.
Господинът от Лондон и приключенията му с един български катаджия
сряда, 25 септември 2013 г.
За Парис Хилтън, българската реклама и една домашна лютеница
- "Ееее, радвайте се, братя българи, тя идва, всеки момент ще стъпи на родна земя, дочакахме я..." - бре, взех да се питам какъв е тоя небивал ентусиазъм, свободата ли дойде, да не съм се озовал назад във времето на 3 март 1978 г.?
петък, 6 септември 2013 г.
Червената роза
Тя се олюля и загуби равновесие.
Със сигурност щеше да падне, ако не бяха ръцете, които я подхванаха. На мижавата светлина от уличното осветление успя само да види, че бе мъж и носеше черно кожено яке.
- Eй, добре ли сте - попита разтревожено той. Погледна лицето й. Беше съвсем бледо, без цвят, а очите й... Инстинктивно сложи ръка на челото й.
събота, 31 август 2013 г.
Мъжки времена или що е туй "мъжки мозък"
Тази статия е за мъже. За мен, за теб, за колегата, естествено - за шефа... а теб, мила, да те питам какво правиш тука, като вече прочете първото изречение?
събота, 24 август 2013 г.
За българската журналистика или правим ли журналистите секс
За журналистите не знам, ама родата им до десето коляно направо не смогва.
Като се почне от майката та до шестата братовчедка, дето не си я и виждал даже...
четвъртък, 15 август 2013 г.
За майчинския инстинкт или мамо, ударих се
Удря си пръстчето и хуква веднага да го цунка. И тя какво да прави, ми цунка го.
петък, 2 август 2013 г.
Да бъдеш или да не бъдеш
Надигна се бавно от леглото, поглеждайки към прозореца. Още беше тъмно и в полумрака не различаваше никакви очертания. Очевидно бе съвсем рано. Опита се да се изправи, но опитът беше доста неуспешен и залитна на една страна.
петък, 28 юни 2013 г.
Ода за една любима... не я приемайте насериозно, ревнувам
Как да не те обичам?!
Ти си ми била винаги верна. Била си с мен и в трудните и в добрите моменти, подкрепяла си ме, когато най съм имал нужда от теб. И в празници и в делници. Не те боли глава вечер, нито пък си изморена от тежкия ден.. когато те желая.
петък, 7 юни 2013 г.
Данчо и реклами? Да, да
Какво ли му трябва толкова на средностатистическия българин?
Само верен приятел, жена и хубава бира. А знаете ли, че той има много специални дрехи? Той раздава подаръци и лети много бързо. Той е супер българин. Само дето е дебел.
събота, 1 юни 2013 г.
Идеалният мъж Vs Идеалната жена
Тe бяха идеалната двойка.
Той работеше достатъчно, за да може да й осигури радост, купувайки й нужните тоалети или любими парфюми. Не беше капризен, затова предпочиташе да посещават който и да е ресторант.
понеделник, 20 май 2013 г.
За честта на закона (Бонд..ев)
- Пепииии, време е да ставаш!
Пепи обаче имаше коренно различно мнение по въпроса. Той отвори мързеливо лявото си око, колкото да се запознае с източника на досада, след което се зави презглава с юргана.
събота, 18 май 2013 г.
За честта на закона (краят на началото)
Старши детектив Сребролюб Златарев (титлата е задължителна, знаете ли колко години се трепа човека за нея) въздъхна и затвори папката на бюрото си. Отново се очертаваха мрачни, изпълнени с тежка работна участ, дни.
четвъртък, 16 май 2013 г.
(За) И против ромите
"Бате, Бате, дай едно левче".
С тези думи почти ежедневно можеш да се сблъскаш я на някой светофар, я в подлеза. Няма смисъл да питаш що е то - мъничко, тъмничко, сополивичко. Това е просто циганче.
Проблемът е, когато от малко е приучено на лоши навици и отучено от добри такива.
"Кака (мама, тате, баба, дядо и родата до третото коляно) е много болна, дай левче за лекарства".
Макар и аз самият да съм привърженик на "ракиения" метод като лек за болести, не ми се вярва да е особено ефективен, ако се практикува при всяка настинка. Това обаче не пречи на безспорно талантливото откъм драматични способности хлапе да изкара ред сълзи. Някои се спират и дават. Други го подминават.
В крайна сметка обаче, в края на деня има достатъчно за бутилка "Пещерска" (не се хващайте за марката, може да си взимат и домашна отнякъде). Така, като първо впечатление, можеш да възприемеш родния вариант на ромите
Трудно е да възприемеш и циганина като отделна единица. Той почти винаги е част от нещо по-голямо, обединено и неразединено, наречено КАТУН. Катунът живее в постройки, на които вероятно по Османско време биха завидяли, но които в сегашния си вид не стоят особено добре естетически. Ухаят на мекици, алкохол и на остра нужда от вода (ако не е валяло). От време на време им липсва и ток, но това е защото правителството е забравило да им го плати... Това е второто впечатление от тях. Стига да имаш желание да стигнеш до него.
Ще си призная нещо - Не харесвам циганите и не го крия. (Същевременно не съм почитател и на Сидеров, защото първо е доста краен, второ зад тезата му прозира доста крайна мания за величие). Не искам и да ги наричам роми. За мен ромът е нещо коренно различно.
В това понятие мога да вложа етническа принадлежност, но честно казано, не виждам към какво точно принадлежат. Много по-точно би било да се каже етническо нагаждане. За мен циганите не понадлежат на интеграция. Не заради друго, а защото и сами не го желаят.
Те са били номадско племе, номадско племе са и сега и вероятно ще си останат такова и занапред. Което за самите тях едва ли е лошо. Лошо е по-скоро за нас.
Ще се опитам да обясня защо, като представя някои отличителни техни белези, такива, каквито ги виждам.
1. Работата - Циганинът не работи, той се храни от работата на другите. Пр: Краде ток, дърва, отопление, дрехи, храна или казано иначе, каквото намери. Той бяга от работата като дявол от тамян.
2. Бъдещето - Циганинът не харесва и думата "бъдеще". Той живее ден за ден, защото просто не му се налага да мисли занапред. Макар и първично, това да има нещо за хапване и пийване е достатъчно, за утре ще се мисли утре.
3. Циганинът и правата - Циганинът има права и не се притеснява да си ги отстоява. Прави го предимно в Съда в Страсбург. За да не е еднопосочна връзката, в повечето случаи и съдът му се отблагодарява, като ни праска поредната присъда за нарушаване на човешките права.
4. Европата - Циганинът е "европеец". Доказа го една белгийска депутатка с трогателен начин на мислене - Елс де Гроен. Ние не сме, просто защото не защитаваме правата на малцинствата си.
5. Децата - Циганинът определено обича децата. Особено своите. Но не обича кондомите. Вероятно и затова увеличава семейството си правопропорционално на броя българи, които бягат от България.
6. Животните - Циганинът "обича животните". Той живее заедно с котки, кучета, коне, кокошки, мишки и всякакви представители на флората и фауната. От време на време е склонен да ги използва като черноработници и не жали средства и сили, за да извади най-доброто, на което са способни.
7. Забавлението - Циганинът умее да се забавлява - факт, който едва ли някой ще може да оспори. Що се отнася до купона, направо бледнеем. Дето се вика, не му е нужно кой знае колко.
8. Чуждото - Циганинът обича да краде - какво има да му разяснявам. У нас "ромите" намаляват предимно от произшествия по електрическите стълбове.
Мога да пиша и още, но не е хубаво да съм съвсем краен. Вярвам, че някой ден тази ситуация може и да се промени. Това обаче няма да се случи, ако възпитанието на циганите като културно наследство продължава да идва от тях самите. Има единични примери като един професор Чирков например, които дават повод и за оптимизъм. За съжаление, обаче, те са малцинство.
Пък и вече сме в Европейския съюз и промяната честно казано ми се вижда все по-далечна. Защото от една страна старата и мила Европа оплаква съдбата на дискриминираните роми, но от друга така и не посмява да отвори повечето си граници за тях. Макар че аз съм склонен лично да разбера Елс де Гроен и обещавам да го сторя в момента, в който тя започне да изпраща целувки на поредната каруца в центъра на Брюксел.
И за да не ни обвиняват, че не искаме да интегрираме ромите, ще кажа, че вече сме го сторили. Не вярвате?! Тогава изслушайте определението на един средностатистически американец за това що е българин.
Това е едно такова мъничко, черно и сополивичко...
петък, 10 май 2013 г.
Кой ми сгреши математиката?
Нещо ми е сгрешено в математиката. Че съм мъж, мъж съм, ама дорде са ме изчислявали, май не са внимавали много.
събота, 13 април 2013 г.
За красотата на българката и износа й в Европа...
Преди няколко седмици се натъкнах на един постинг, чийто автор (по нашенски блогър) отчайващо се опитваше да ме убеди как красотата на българката била повяхнала от няколко години насам.
четвъртък, 4 април 2013 г.
Любовта като пазарна единица...
Купували ли сте си наскоро любов?!
Сега някой ще вземе да се облещи разкриха ме :) Нямам предвид секс бе. Любов.
вторник, 2 април 2013 г.
петък, 22 март 2013 г.
Виновен съм!
Виновен съм.
Не ме питайте за какво, то толкова много обвинения нося на кръста си, че само редовните фитнес упражнения помагат да не ме е смазал досега. Едно обаче е ясно - в милата ми България съм виновен за всичко и на всички.
вторник, 12 март 2013 г.
Предколедно с Анджелина Джоли и Брад Пит (Анджи и Брат, бе)
Коледа иде.
Търчи, търчи, барем да не вземе да закъснее.. В 150-годишният дом на Анджелина и Брад (мистър и мисис Пит) нейде в Ню Орлиънс, щата Луизиана, адрес (айде, без адрес, платете си в IMDB) камината грее.
неделя, 3 март 2013 г.
Нервозните при мъжа и жената... ама не интимно
Ей, даже и в нервирането сме различни.
От време на време ми се случва да се скарам и за отрицателно време ми минава. Е да, ама при повечето жени, които познавам, не е така.
неделя, 17 февруари 2013 г.
На лов за любов
- Леле!!! - влетя в офиса колега номер едно - Разбрахте ли бе, момчета?
Момчетата, които на вид бяха доста разнообразни и можеха да впечатлят всеки със собствена и неповторима индивидуалност (като се почне от леко оплешивящия, мине се през пълничкия и се стигне до плейбоя) наостриха уши.
петък, 8 февруари 2013 г.
Депутатски неволи
Депутат Георгиев (първото име не се споменава от съображения за сигурност от негова страна) се сепна и подскочи на мястото си. На трибуната някакъв се беше разкрещял нещо за доходите...
сряда, 30 януари 2013 г.
Онлайн любов или неволите на Колю
Божичко, тя бе просто невероятна.
На живо изглеждаше дори още по-добре, отколкото си я бе представял въобще някога. Не я виждаше много ясно, но виждаше лицето й. Хубавото й лице.
петък, 25 януари 2013 г.
За ефектната опаковка и под нея.. при мъжете и жените
Tакива сме, признавам без бой...
Склонни сме често да поставяме външния вид на жената като приоритет. Ами тъй де, те мъжете не се обръщат зад някоя кака, мислейки си: "Хм, тя дали може да цитира Ботев или Яворов?!"
Абонамент за:
Публикации (Atom)