Кожата на ръката му беше студена и груба като шкурка, но тя продължаваше да я притиска силно до лицето си, сякаш горещите й сълзи можеха да върнат времето назад.
Поглъщаше чертите на лицето му, познати й до болка, осъзнавайки, че единственото, което животът бе взел от него, бе и най-ценното... времето.
