Мацка веднъж в живота!

Ох! - въздъхна за N-ти пореден път той, взирайки се в нея. Искаше да я има. 

Не, всъщност това беше доста слабо определение, направо изгаряше от желание да е негова. Да лежи до леглото до него, да я гушка, милва, докато се гледат влюбено в очите.

Това не е моят свят

Мразя войната.

Мразя този свят, в който брат брата убива, а непознатият е първо враг, а после приятел. Моля се да обичам и да мога да отвръщам на усмивката с усмивка, без да ме е страх какво ще последва.

Някой, когото да обичаш!

Tака и не успя да заплаче. 

Нито след катастрофата, нито на самото погребение, докато ги полагаха в земята. А не е да не осъзнаваше реалността, напротив, разбираше прекрасно, че остава сама и тепърва ще й се наложи да се научи да плува в дълбините на живота.