Божичко, тя бе просто невероятна.
На живо изглеждаше дори още по-добре, отколкото си я бе представял въобще някога. Не я виждаше много ясно, но виждаше лицето й. Хубавото й лице.
Изтръска нервно косата си и я загледа влюбено. Бе стоял в сумрака на задимения бар повече от два часа и вече не се и надяваше да дойде. Пафкаше цигара подир цигара и нервно загасяше фаса в пепелника, един, два, три... По някое време неговите свършиха, затова просто издебна, докато не го гледат и сви от пакета в отсрещния край на масата. Чакаше я. Нашият герой Колю чакаше любовта на живота си. И за да запълва времето, вече бе подредил мислено живота си с нея.
Щяха да се оженят в Арбанаси. Да направят голяма сватба, да подскачат на живо с ръченица или пък под звуците на Азис (Не харесваше Азис, но харесваше нея. Така че какво толкова..). После направо щеше да изгони гостите, за да се изконсумират... да създадат малкия наследник на доскоро не особено познатата фамилия Караколюви.
После щеше да се хване в ръце и да направи голям бизнес. Може би да развърти прасенцата от село, да създаде най-голямата прасешка кланица в Европа. Щяха да идват направо от чужбината и да му искат от неподражаемите караколюви грухчовци. Така щеше да събере достатъчно пари. Щеше да купи къща в Лондон и да образоват малкия Колю Караколюв в чужбина, може би в Оксфорд.
А с нея щяха да са си опора, че даже и на стари години. Да, щяха да се вземат и да са един до друг дори и на 80, когато да недоволстват от пенсиите във Великобритания (не че те са толкова лоши там, но нали трябва да недоволстват за нещо). Но сега трябваше да свърши най-важното. Ето я, стоеше пред него от плът и кръв. И беше време. Време да покаже поне един път в живота си, че е истински мъж. Достоен да носи фамилията Караколюв.
- Мълчи, нека аз говоря - рече най-накрая той, понасъбрал вече достатъчно смелост. Буквално я пресече като фервекс настинка. Тамън бе тръгнала да казва нещо, но Колю не й даде този шанс.- Знам, че ме познаваш единствено от facebook-a и skype-a и че ще е трудно да ме приемеш на първо време.
Това, което ти трябва да знаеш е, че те обичам, сигурен съм в това. От малък все съм попадал на неподходящите жени.. докато не срещнах теб. Искам те. Желая те. Ще те направя моя съпруга и заедно ще си отгледаме скромната ни челяд (изведнъж малкият Колю Караколюв се сдоби с няколко братчета и сестричета под напора на въображението на незаченалия го все още татко. Пoне нямаше да е самотен).
Ще си имаме две момченца и едно момиченце, ако имаш желание, може да си направим и още. Вероятно това, което ти казвам, те плаши. Да, звучи доста ангажиращо, но смятам, че си жената на живота ми и ще се боря за теб. През всичките тези месеци, в които си писахме, установих, че едва ли ще срещна втора като теб. И сега надеждата е част от мен. Ние сме просто създадени един за друг и аз съм убеден, че го знаеш... - и както бе насъбрал скорост Колю млъкна.
А тя стоеше и го гледаше в сумрака. И той я гледаше, гледаше това, което се открояваше на фона на задимения и затъмнен бар - лицето й. Хубавото й лице. Божичко, какво ли щеше да каже, дали щеше да му даде шанс... дали въобще щяха да бъдат заедно. Ох, по дяволите, вероятно я изплаши с цялата тази тирада. И без това изглеждаше толкова крехка, но пък толкова я искаше. О, моя онлайн любов...
Красивите розови устни се отвориха и възможно най-нежно тя го произнесе. В бавен каданс, но думите все пак стигнаха до съзнанието му.
- Извинявайте, аз съм чистачката. Просто трябва да изхвърля пепелника, че е целият препълнен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар