събота, 2 януари 2021 г.

Златните ръце на д-р Бърканичков


Д-р Кирчо Бърканичков (внимателно с личното име, че една буквичка да объркате, после на мен ще ми натяквате какво подсъзнание съм имал) бе свръхсложен и комплексен литературен образ...

...чиято поява в нашето повествование бе продиктувана от чаша "Джак Даниелс" с едно ледче (не слагайте повече, че ще развалите хубавото тенеси уиски, а мен до сълзи ще докарате).

Та, д-р Бърканичков бе много благ човек. Благ, благ, с благ характер, което бе повече от необходимо, като се има предвид колко сложна и брутална професия имаше - гинеколог на частна практика и то от най-преуспяващите. По цял ден д-р Бърканичков бъркаше в разните ми ти... дневници и бумаги (а сега кой какво подсъзнание имал, а? А? А? А?) и се опитваше да излекува стотиците свои пациентки от разните ми ти там течения и проветрявания. 

Водеше си чинно записки коя от какво точно боледува, какъв метод й е бил приложен и прочиe, а най-странното бе, че явно bе изключителен специалист, защото по цял ден при него се точеха върволици от дами, коя от коя с все по-сериозни оплаквания. 

Тук идва моментът, в който някой по-наблюдателен читател ще вземе да запита отде пък ги изнамерих толкоз пациентки все с подобни оплаквания, но както във всеки що-годе приличен разказ, авторът се е подготвил подобаващо с клиширан отговор и ще отговори, че цялата сюжетна линия е продиктувана от един любопитен момент, който двамата с д-р Бърканичков с нескрито удоволствие ще споделим с вас. 

Всичко започна в един хубав слънчев ден (ако не ви харесва, може да си поръчате дъжд и облаци), в който кака ви Пепа от третия етаж на отсрещния блок се притесни да не е хванала някой трипер, че от три дни по цял ден трепереше. И тъй като умните хора не му мислят много, а действат, досущ като безидейните, реши да иде на преглед при д-р Бърканичков. Речено-сторено. 



"Здравейте, д-р Бърканичков" - рече притеснено нашта Пепа и сконфузено се стовари върху червеното диванче в кабинета му. 

- Здравей, Пепи. Я дай едно кило! (добре де, това последното не го бройте, прекалил съм с рекламите на кремвирши) - отговори й той и се усмихна предразполагащо с цялата прелест, на която бе способен с останалите около пет зъба в устата му. Добрата новина бе, че тя така и не успя да съзерцае този момент, защото ако го бе направила, би избягала с писъци и би оставила нашия герой без повестование, а създателят му  - с повествование, ама през крив макарон (повечко си пада по спагетките, но карай). 

- Имам известни проблеми - не без усилия призна Пепа и допълни - май ще да съм хванала някакво бяло течение, че много стоя на течение или пък трипер, че по цял ден треперя като трепетлика...

- Не се притеснявай, миличка, сега ще погледна - поклати глава Кирчо - съблечи си долните дрехи и легни на кушетката. 

Речено-сторено. Тя се изтегна притеснено и зачака нашият лирически герой да си сложи гумените ръкавици. Зачака, зачака, пък изведнъж като й светна пред очите и като й стана едно хубаво, една такава ярка светлина като я заля, една такава топлинка, една.... тук вече описанието спира по молба на кака ви Пепа, която се позова на правото на лична неприкосновеност. 

Ох и ах, и ах и ох, и изведнъж вече нищо друго не я вълнуваше, ни течения, ни трепетлики, само и само тая терапия да не вземе да свърши. И дорде й мине прегледа, вече бе твърдо решила всеки божи ден да се носи при д-р Бърканичков с нейните си женски проблеми. 

А на нашия доктор му се разнесе за часове славата на виртуоз, дето се вика, по цял ден бъркаше в разните ми ти дневници и бумаги и се опитваше да излекува стотиците свои пациентки. Водеше си чинно записки коя от какво точно боледува, какъв метод й е бил приложен и прочие и най-странното... явно без дори да осъзнава, че на тоя свят за една жена няма нищо по-хубаво от гинеколог с болестта на Паркинсон...

Няма коментари:

Публикуване на коментар