- Леле!!! - влетя в офиса колега номер едно - Разбрахте ли бе, момчета?
Момчетата, които на вид бяха доста разнообразни и можеха да впечатлят всеки със собствена и неповторима индивидуалност (като се почне от леко оплешивящия, мине се през пълничкия и се стигне до плейбоя) наостриха уши.
Задаваше се клюка. Сочна, леко запечена и пикантна клюка.
- В съседния офис имат колежка. Жена. Петрова. Ще работи и при нас. - през дъх изпелтечи номер едно. Не идваше от особено далеч, но такава новинка трябва да си се каже по най-бързия възможен начин и той бе дал всичко от себе си, за да оправдае очакванията на глутницата.
Тук може да се каже, че напрежението във въздуха взе да си личи осезаемо. Хормоните се блъскаха с кислородните частици в стаята и бавно, но сигурно започнаха да взимат превес. Стана горещо, много горещо и мъжкарите заразхлабваха вратовръзките.
- Жена? - пръв се окопити колега номер две (плейбоят. Ако не ви харесва номерирането, сами си ги подреждайте). - Ама всичко ли й е наред. Има ли си... тъй де, всичко...
- Чудна мацка е, бе, какво да ти обяснявам, поклати утвърдително глава номер едно - Русичка. С голямо балконче. С дупенце като барабанче... цял ден да го потупваш... ох, мали....
Тримата останали в офиса в един тон усетиха зараждащото се напрежение в тях. Глутницата отметна глави и нададе пронизителен вой - Ауууууууууууууууу!!! Задаваше се лов. Имаха си лисичка.
Колега номер четири не участваше в процеса, тъй като отдавна вече не бе в стаята. Беше се прилепил до стъклото на съседния офис и се опитваше да различи нежните очертания през запотеното стъкло. То така повече си личаха неговите очертания, отколкото сам да виждаше нещо, но това едва ли е от значение.
Горкичките.. бяха само мъжко вече повече от година. В цялата сграда не срещаха друга жена освен баба Гида, която чистеше стълбището. Преди време номер три бе дотолкова насъбрал, че направо бе пощръклял - искаше да кани баба Гида на кафе. Трябваше да го заключат, дорде се освести. Пък и баба Гида си имаше дядо. Едва ли бе Гидо, но пък, дето се вика, имаше с кой да си пие кафенцето...
Номер две изключи екрана на монитора и извади гребенче. След това седна и започна прегледно да си реше непослушната косица. Позализа я и се усмихна чаровно на компютъра си. Той пък така се впечатли, че взе че се рестартира от само себе си. Четворката (плешивичкият) пък погледна тъжно към гребенчето, след което си сложи каскетчето. Не вървеше да се представя от първия път с голото теме. Взеха лъковете със стрелите и дружно се понесоха към съседния офис.
Вратата се отвори и колежката Петрова засия с пълния си блясък, докато надигаше чашата с кафе. Сияйна, омайна и красива, светлото й излъчване контрастираше с черната течност в ръката й. Ооооо, колко бе прекрасна.. Картината взе да губи сигнал на излъчване и действията на Петрова ставаха все по-бавни и бавни..
В главите на нашите герои започна да се оформя типичен мъжки процес:
Мозък номер едно - Нежният (колега едно -женственият) - Поднасяше й червената роза.. и й шептеше нежни думи в ушето, докато поднасяха взаимно чашите с вино един към друг. Тя сияеше, неговата принцеса, щяха да бъдат завинаги заедно... дори и на Острова на изкушението... заобиколени от изкусители и изкусителки.
Мозък номер две - Бруталният (колега две - плейбоят) - колежката Петрова можеше спокойно да почне да се черви. Тук антракт нямаше, действието започваше директно от финала, а героинята ни извършваше действия, заради които спокойно можеше да се задави с кафето.. Виж ги ти, тихите води...
Мозък номер три - Срамежливият (колега три - пълничкия) - "Ауу, какъв си ми сладък мечо", шептеше тя. Толкова си хубав така, като си пухкав. Толкова си мъжествен с това коремче, я ела да си хапнем заедно едно сладоледче....
Мозък номер четири - Стойностният (колега четири - плешивичкия) - Чувала ли си какво казват за мъжете с голо теме... къде наваксват... Ако не си, сега ще разбереш - и той пренебрежително дръпна презрамките й, след което я побутна към дивана с желание да разкрие кой какво и как..
- Момчета - усмихна се чаровно колежката Петрова, изваждайки ги от унеса им. - Благодаря ви, че дойдохте. И след като изхвърли вече празната чашка в кошчето, ги погледна състрадателно. - Аз съм новата шефка. И със съжаление трябва да ви кажа, че сменяме екипа. Тоест, съкратени сте.
Ловът бе свършил. Петрова се обърна се и подвикна към вратата: Момичетаааа, нанасяйте се...
Момичетата бяха доста разнообразни на вид. Можеха да впечатлят всеки със собствена и неповторима индивидуалност. Като се почне от...
Виж още:
Не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия!
Младите да са живи, те, младите
Данчо и реклами? Да, да...
Мъжки времена или що е туй мъжки мозък
Няма коментари:
Публикуване на коментар