Ставам сутринта, излизам и що да видя - първи сняг. То дефакто и нищо друго не се види - само първи сняг.
Обърнах се наляво - първи сняг. Обърнах се надясно - пак първи сняг. Напред, назад - все тая. А бе аз и кола имах бе, хора. Разгеле, след дълго умуване различих и очертанията и айде да отдадем почит на оная хубава детска песничка - "хей, ръчички, хей ги две, те ми служат най-добре" (особено в комплект с лопата от мазето).
Играх си половин час и накрая изплезил език, видях предната част на колата. Е да съм доволен, не съм. Тук ме очакваше поредна изненада. Ама тя таз не била мойта кола бе, оказа се на съседа. Колко време чистих, за да изчистя колата на съседа. Теглих му една майна и си напомних поне да му прехвърля някой и друг фиш за неправилно паркиране. Видяло се е. Ще ходя на работа с градския транспорт.
Скокнах до горе, къде какво видях, нахлузих, дорде съвсем замязах на някой шерп и потеглих към спирката. Оказа се, че е на около 55 разкрача (и с двата крака). Там гледам същата работа - един куп кожуси и палта чакат тролея. Не се бави много. След 10 минути дойде, ама половината не се качиха. Един имал неблагоразумието да се хване за спирката и му замръзнала ръката. Тръгна да се качва, ама тя не го пуска. Останаха там да си изглaждат различията в мнението (шофьорът категорично отказа спирката да се качи и тя в тролея).
Друг пък стоял така и не мърдал и му замръзнали ботушите. В крайна сметка се качи, ама по чорапи. Е как и да е, моя милост доволен и щастлив, че съм на топло и най-сетне ще се добера до работа. Нейсе. Тролеят изкара 5 километра, нацупи се, въздъхна тежко и каза: Ооооох. После ни гък, ни стон. А сега де? Ще тръгне ли? Е да тръгне, тръгна. Само дето тоя път отпред шофьорът върти воланчето, а отзад всички абдали, дето се качихме, бутаме по нагорнището (че и тоя с чорапите, горкият, той по някое време и без това май изчезна някъде човечецът...).
Отказах се от транспорта и после седнах та умувах два часа. Е да, ама накрая го изумувах. И сега си ходя ем бързо на работа, ем чисти улиците пред мен по пътя. Изкопах от мазата старата шейна "Чук и Гек" и я вързах. Знаете ли къде? За джипа на кметицата.
Нали тя и без това по цял ден търчи да гони концесионерите...
Виж още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар