Показват се публикациите с етикет България. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет България. Показване на всички публикации

вторник, 1 март 2022 г.

Това не е моят свят


Мразя войната.

Мразя този свят, в който брат брата убива, а непознатият е първо враг, а после приятел. Моля се да обичам и да мога да отвръщам на усмивката с усмивка, без да ме е страх какво ще последва.

неделя, 22 декември 2019 г.

Кога пръст при пръстта отива



Баба Злата беше... злато човек.


Винаги готова да помогне на всички и на всеки с какво и как може, пък като съчетаем тази й черта по рождение с факта, че отскоро бе и реститутка по наследство, не беше чудно колко много хора не можеха да й се нарадват. 

петък, 15 ноември 2019 г.

Господ е българин

Реших да бягам.

Ей така, бе, ще избягам от България, за да си търся късмета нейде по белия свят, през девет планини в десета, през девет долини в десета, през девет морета в десето.

четвъртък, 25 декември 2014 г.

Защо ли дядо Коледа закъснява...


Дядо Коледа се огледа безпомощно и от липса на каквито и да е варианти, реши поне да си почеше брадата...

Вече имаше поне четири часа откак бе пристигнал, а беше доникъде.

събота, 24 май 2014 г.

Героите на новото време


Шерлок от Подуене бе един от най-великите детективи на своето съвремие...

Толкова велик, че скромността му не му позволяваше да се окичи със славата, която безспорно му се полагаше. 

четвъртък, 23 януари 2014 г.

Приятно ми е! Коцколин Иванов...

Защо бе, мамо, тате?! Какво съм ви сторил?!

Въображението на човек е най-големият му приятел, бе казал един класик навремето. А също така и най-големият му враг, допълнил намусено друг след години. Казвал се...

петък, 20 декември 2013 г.

петък, 6 декември 2013 г.

Българска работа, ама крива


Криво ми е.

Докривя ми откак си показах главицата за първи път на бял свят и ей го, толкоз години след това, още не ми е минало.

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Приказка за Червената шапчица, Големият лош вълк и един мандат


Това е приказка е с отворен край.

Отворен, защото всеки един от вас, уважаеми читатели, може по всяко време да си грабне шапката и да каже: "Край, писна ми", а аз да се чудя дали вината е моя или на държавата, в която живеем?! 

вторник, 19 ноември 2013 г.

вторник, 12 ноември 2013 г.

Приключенията на един български емигрант


Писмо от един нелегален бг емигрант:

Мила мамо,

Много съм щастлив. Остават само два месеца до първи януари, когато най-сетне ще мога да работя официално във Великобритания. Друго си е да кормиш риба и миеш легално чинии в Лондон, а не както досега - да кормиш риба и миеш нелегално чинии в Лондон.

сряда, 30 октомври 2013 г.

България без правила или защо ми дреме на шапката


Бре, аман от тия догми и предразсъдъци.

Кой въобще реши, че свят, изпълнен с норми и правила е по-добро място за живот от свят без такива?!

вторник, 15 октомври 2013 г.

Младите да са живи, те, младите


Гушко Душков беше най-обикновен средностатистически човечец от стар български род.

Той живееше в един от крайните и не толкова престижни, по средностатистически изчисления, квартали в София, в собствена, но пък за сметка на това доста скромна по средностатистически показатели къщурка със собствен двор.