Сценарият, скарал bTV, Нова ТВ и TV7

(Когато рекламите говорят, и сценаристите мълчат.)

Разказвач: Това е семейството, което се радва на тризнаци. Те имат тризнаци, защото се сдобряваха пламенно. Сдобряваха се, защото се караха за безполезния телевизор. Безполезен, защото от днес България преминава от аналогова към цифрова ефирна телевизия. А сега време за въпроси.

Иванови (семейство с ограничени финансови възможности): Декодери за всички ще има ли?!

Водещ: Кой взел, взел!

Петрови (семейство с още по-ограничени възможности): Какво значи това?

Водещ: Значи, че който не е взел, сам ще купува или ще пие по една студена вода.

Георгиев (пенсионер по неволя, дори не се добира до скалата с финансовите възможности и наш главен герой): Ама как бе, младеж, как да си купя? Аз съм с една пенсия от 150 лева, за кое по-напред?

Водещ: Има неща, които не се купуват с пари. За всичко останало има Mastercard.  

Георгиев: Но какво сбърках?

Разказвач: Това е една покъртителна семейна драма, една разтърсваща история, която може да има щастлив край. Хайде, колеги, давайте щастливия край.

Их бин дер баумайстер!

Водопроводчик: Повикали сте водопроводчик!

Георгиев: Какъв водопроводчик, декодер нямам, не вода.

Водопроводчик: Ама не сте ли си натиснали тъчскрийна по погрешка? Не ви ли трябва по-твърда клавиатура?

Георгиев: По-голяма пенсия ми трябва. Парички, за да си купя декодер и да си гледам турските сериали, туй ми е едничката радост в живота.

Водопроводчик: Е, така и така съм тук...

Звъни по телефона (смартфони им се вика вече бе, влезни в час пък и ти). Говори нещо на неразбираем за събеседника си език (и аз не го разбрах, ама това е друг въпрос). Приключва.

Водопроводчик: Иии, човек като знае немски, цял живот се оправя. Ще идеш при... (прошепва името на ухото на Георгиев) - той ще реши проблема ти.

Разказвач: Намираме се в лъскава приемна с още по-лъскави мебели и още по-лъсната секретарка. Лъщи, та се не трае, а каква е пищна, малииии, какво балконче само.

Цункова (упс, отплеснах се, Цанкова искам да кажа): Вие трябва да сте новият! Очакват ви!

Разказвач: Влизат в лъскав кабинет с още по-лъскави мебели и седящ зад бюрото чичко със страшен поглед с още по-лъскаво теме. Бели портокал.

Страшимиров: Как ме мързи да беля портокали, man! Ако имаше някакъв, един път да го обелиш и да ти е цял ден. И да си пийнеш и да не дъвчиш.

Любезен е. Предлага на Георгиев бисквитка.

Страшимиров: Бисквитка?

Георгиев: Аз такова.. може (отдавна не е хапвал бисквитки, тая пенсия едва стига за лекарствата, парното, водата и прочие. Дъщерята пък съвсем го е зарязала, е гати поколението, никакъв морал няма вече). 

Страшимиров: Чакай да ти обясня как се яде бисквитка Орео. Обаче внимавай, защото е много сложно. Първо я отлепяш, после я облизваш, ммм! Не трябва да казваш МММ, но аз не мога да се сдържа. После я потапяш в млякото и я изяждаш.

Праща секретарката за каничка мляко.

Георгиев: Може ли и аз да опитам?

Страшимиров: Не.

Георгиев: Защо?

Страшимиров: Още не си дорасъл. (оглежда го и впечатлен от достолепната възраст бързо се коригира). Тоест, още не дошло млякото.

Секретарката Цанкова влиза с поднос. Носи не само мляко, но и краве сирене. Навежда се да сервира.

Страшимиров (впечатлен): Ох, Жулието, ще ти скоча на балкона. (казах ви аз за балкончето, ама вие не ми вярвате...)

Цанкова: О, Ромео, сякаш паднал си от клона.

Страшимиров: Я хапни си, булка, сладко-сладко. Че и дай туй сиренце на батко.

Цанкова се двоуми. Не е много наясно кой от двамата мъже в стаята е батко.

Страшимиров към Георгиев: Туй не е сирене, а деликатес. Ама отвсякъде е шест, пробвай, ял ли си такова?

Георгиев (с тъжен глас): Аз средства за сирене нямам. Но пък съм осъден на щастие с Олио Плиска, само за него ми стига пенсията.

Страшимиров: Их начи, я пък толкоз често си бодвам у Happy-то. Редовно си бодем бе, я пилешко филенце, я суши. Горкичкият.

Цанкова: В Happy и батко обича да боцка.

Разказвач: Кой ял-ял. Подносът е прибран, време е за бизнес. Страшимиров вади пачките и отброява 10 банкноти (оттук не виждам по колко са). Отърква ги чинно в брадата и поглежда строго.

Страшимиров: Знаеш как постъпвам с лъжците, нали, момче? Твърдиш, че си играл покер цяла нощ. Ще ти задам един последен въпрос. Беше ли с приятелката ми снощи?

(Тук сценаристът е уволнен, защото е видно, че е прекалил с алкохола през изминалата нощ. Нов шанс, нов късмет. Време е за заместникът, който е очевадно щастлив от рокадата).

Разказвач: Кой ял-ял. Подносът е прибран, време е за бизнес. Страшимиров вади пачките и отброява 10 банкноти. Отърква ги чинно в брадата.

Страшимиров: Когато светкавичната срещне максималната скорост, се появявам аз. Ако за теб е важно да имаш телевизия навсякъде и сам да избираш каналите, от които имаш нужда, ставаш част от семейството. Сам избираш своята приказка. Само дето лихвеният процент е....

Разказвач: Георгиев е съкрушен, но няма избор - подписва. Взима парите и отива в най-близкия магазин за електроника.

Продавач: Чувстваш се подтиснат, ходи ти се често до тоалетна?

Георгиев: Често, често, колко да е често?! Ама като се сетя какви суми ще дължа следващите години, верно ме насвива стомахът. Че и сапунките ми липсват..

Продавач: Тогава си вземи декодер. Техномаркет, баце! Нещата, които работят (алооо, ти за закона и скритите реклами не си ли чувал? Да не говорим, че още не сме го пробвали тоя декодер, де да го знаем, работи ли).

Разказвач: Георгиев вече е у дома, декодерът свързан и сапунката започва.

Щастлив, Георгиев се разполага в овехтелия диван. Но изведнъж... програмата прекъсва.

Анонимни: Уважаеми сънародници, за малко прекъсваме програмата за следното съобщение. Лично на нас ни писна да сме водещи в класацията за песимисти и негативисти. Затова днес казваме "наздраве" за оптимизма.

Пенсиите ни ще бъдат наполовина високи, а не наполовина ниски. Заемите - наполовина ниски, а не наполовина високи. Георгиев ще е полу (добре де) - изцяло богат, а не изцяло беден, защото най-важен е оптимизмът и е по-добре да си жив и здрав в България, отколкото умрял, където и да е другаде. И не си мислете, че това е полу-майтап, напротив, авторът е абсолютно (полу) сериозен.

Бонус: 

Разказвач към Георгиев: Сега happy ли си, малкият?

Георгиев: Super Happy.

Разказвач към автора: Айде сръбни си тогава още едно и да сме живи и здрави...

Виж още:

Данчо и реклами? Да, да..
Нервозните при мъжа и жена (и не само) интимно
Любовта като пазарна единица
Онлайн любов или неволите на Колю