Дето се вика "не съм от тях, как Сийке, не съм от тях", ама като е точно от тях, какво да направи?!
Такъв ищах го беше подгонил, такъв мерак, че колкото и да се опитваше да му избяга, винаги оставаше с една обиколка назад. Само като я видеше да се задава и кръвното му скачаше от 120 на 160, а температурата на 38,6, та започваше да се поти и диша тежко без значение от сезона. Та затова, като усетеше, че се появява на хоризонта и набързо профилактично гълташе по един аналгин (как не се отрови досега тоя човек, не знам).
Ама и кака Сийка си я биваше. Лъскава черна коса, топли, топли зелени очи и подканяща усмивка тип "ела, Вълчо, изяж ме" (ей го и мен започнаха да ме обливат горещи вълни). И едно пищно бюстче, едни тънки крачета, въобще... българската "Моника Белучи". Тъй за съседката Сийка, подвизваща се врата до врата с главния ни герой, който от чувство за кавалерски дълг предпочете първо да представи дамата, после да ни запознае със себе си.
Цако Ушeв бе на четиресет и три, семеен (аха... ама не представи жена си, а съседката, не го е срам), без дете, ама за последното после, че му е болна тема. Не беше от ония красавци, грабващи вниманието от пръв поглед, но за сметка на това имаше своя собствена и неповторима индивидуалност - от типа дурковци, дето ти иде да ги почешеш по коремчето и да ги нагушкаш здраво, здраво, иначе казано нямаше жена с нормално развит майчински инстинкт, която да му устои.
Сега, дали съседката, кака Сийка, бе от тях, нямаше как да разберем, тъй като тя така или иначе даваше доста двупосочни сигнали, макар да бе с абсолютно същия семеен статус, но пък в графата "щастливо омъжена". Според Цако, по-скоро щастливецът бе половинката й Ненчо - пооплешивяващ чиновник с обидно смешна заплата, който наваксваше неудовлетворението си, като винаги гледаше лошо, лошо, който срещне и никога не поздравяваше.
За зла участ нашият герой съвсем не бе толкова щастлив със своята половинка Дафинка, която по скромната преценка на автора, също не бе никак за изхвърляне. Тя беше далеч по-лесна за дешифриране - преди десет години го дундурка една нощ, после цял живот си плащаше за това. Време им беше и за деца, ама те така и не идваха - след като щъркелът на три пъти се пробва да нагушка здраво, здраво наш Цако, той предпочете оттук нататък да спи на затворен прозорец. С това и брачните взаимоотношения или поне практическата им част между семейната двойка приключи, а главният ни герой насочи стрелите на Амур в друга посока.
За да сме коректни обаче, е редно да уточним едно нещо - Цако никога, ама никога не бе предприемал каквато и да е стъпка встрани от брачното ложе. Не е да не му се искаше, но пък от каквото му душа имаше нужда , си го наваксваше във въображението (ех, че палава таз кака Сийка). Само дето като я видеше да се задава на хоризонта и ... (а бе, прочетете си по-горе). А тя се усмихваше чаровно, започваше да играе палаво с лявата вежда и да пърха невинно с мигли и го съзерцаваше така с дълбоките си зелени очи, че на Цако му се искаше да се гмурне в тях (и не само в тях де, мъж е все пак) и да се удави веднъж завинаги.
Този драматично-емоционален момент траеше около десетина секунди, след което в главата му звънваше едно звънче и той чуваше гласа на попа, дядо Игнасий, който ги бракосъчета с Дафинка - "да си й верен и да я гледаш и в добро и зло". Дзън. Тогава Цако навеждаше засрамено глава, избърсваше потта си и виновно се прибираше вкъщи. Затова и думите между него и как Сийка винаги описваха един полукръг в
последователност "рязко надолу - аха, аха..", след което се връщаха в изходно положение и така и си оставаха недоизказани.
Един мартенски ден обаче се случи нещо, което промени посоката на цялата ни история. Директорът на фабриката, в която работеше Цако, го привика и без много, много да му обяснява, му връчи заповедта.
- Знам, че си стар служител, но няма как. Съкращения. Пази се!
Умърлушен, главният ни герой се запъти към дома. Точно изкачи стълбите, когато чу изскърцването на отваряща се врата. И оттам се подаде кака Сийка. Само дето кака Сийка бе наметната единствено с пухкава хавлия на розови мечета, а от косата й се стичаха мокри капки вода.
- Ох, как я закъсах. Точно ти ми трябваш! - рече тя и включи добре познатия арсенал в действие. - Ненчо го няма, а водата спря. Моля те, ела да видиш какъв е проблемът, моля те...
Цако вече цял трепереше, потеше се, а пък не вървеше пред нея да гълта аспирина. От друга страна, бе с добро сърце, а и мама от малък го бе научила да проявява кавалерско чувство във всяка една ситуация. Как да откаже? Пое дълбоко дъх и влезе в апартамента.
- Златен мъж си ти, бат Цако, златен! - зарадва се Сийка - винаги съм знаела, че Дафинка е страшна късметлийка. След което замълча, за да подсили ефекта и добави - Ела, насам е банята.
Той завъртя кранчетата на душа, колкото да удостовери, че няма грешка в показанията. После като, че цял живот бе ремонтирал водомери, се насочи към спирателния кран. Завъртя го в обратна посока и ... чудо, водата запръска с пълна сила.
- Хм, че то това не може да спре само, някой трябва да го е... измънка неуверено той под носа си, но така и не успя да продължи, втрещен от картината пред очите му. Хавлията вече бе на земята, розовите мечета се мръщеха и ядосани от обидното отношение към тях направо си бяха минали в червен нюанс, а кака Сийка стоеше под душа в цялата си прелест, която можеше да демонстрира една красива гола жена. Усмихваше се.
- Ела де, няма ли да ми изтъркаш ли гърба?!
Цако преглътна, но буцата в гърлото му си остана. Колко пъти си я бе представял такава, колко пъти, и пак не можеше дори да се сравни. Колко пъти се бе озовавал в мислите си под душа с нея, в леглото, докато я целуваше страстно, галеше косите й и потъваше в очите й... (а бе, я си четете чиклитите, няма аз да ви ги преразказвам, я). Но ето, че в главата му се чу "Дзън" и там се появи дядо Игнасий. Този път обаче не четеше брачната клетва, а крещеше с цяло гърло и с пламнали очи. "И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия, защото твое е царството и силата"...
Цако не дочака края. Просто се обърна и си тръгна, докато от очите му се стичаха сълзите на една погубена мечта, на един несбъднат блян, който го поддържаше жив в продължение на години. Излезе от апартамента, извади ключовете си и се прибра вкъщи. Два метра разстояние. Толкова го делеше от най-голямата грешка и най-сладкото удоволствие едновременно. Захвърли ядно палтото, събу обувките и влезе в спалнята.
А там Ненчо целуваше страстно Дафинка, галеше косите й и потъваше в очите й...
Виж още:
Кварталният любовчия
Аааа! Миличък, не искам да те изгубя като приятел!
Опознай ближния, за да го обикнеш
Онлайн любов или неволите на Колю
Няма коментари:
Публикуване на коментар