Депутат Георгиев (първото име не се споменава от съображения за сигурност от негова страна) се сепна и подскочи на мястото си. На трибуната някакъв се беше разкрещял нещо за доходите...
- Е гати ненормалника.. какво се е развикал пък тоя, ядоса се Георгиев. Тамън беше
задрямал сладко, в залата беше доста топло, парното беше на макс, а не като навън - едва 10 градуса. Добре, че беше палтото от Армани да го стопли малко..
Днес бе направил изключение, че у тях дойде сметка за ток от 160 лева и реши да се постопли за разнообразие в работата. Не му се идваше особено, но пък и не му се плащаха нови 160 кинта. Загледа се пак в колегата, дето продължаваше ожесточено да вика.. Koй ли е пък тоя, зачуди се.
И що се хабеше, като освен него в пленарната зала бяха само председателят и още някакъв симпатяга, дето го беше виждал само веднъж досега.. при кюфтенцата в стола (Виж, кака Сийка от столовата я знаеше, чудни манджи правеше, пък и му смъкваше от реалната цена за кюфтенцата.. така ги взимаше по 25 стотинки бройката).
Е да, ама другият колега явно не се впечатляваше особено от виковете и продължаваше да хърка с отворена уста... хър, пиууу. Че го правеше и в такт с крясъците...роден поет.
- Е гати досадата - рече си наум депутат Георгиев и извади вестника, отваряйки на кръстословицата.
- Разберете, не може хората да живеят с такива доходи... кашкавалът вече е 14 лева килото, продължаваше да се пени на трибуната онзи.
- Дамски гащи с шест букви? Какво ли ще е пък туй - замисли се депутат Георгиев, вторачен в кръстословицата. Изведнъж му просветна.
- Данъците са необосновано високи... това правителство не мисли за..
- Кюлоти бе, ухили се Георгиев. Разбира се, че ставаше дума за кюлоти.
- Колеги, да гласуваме закона за обществените поръчки. Всеки да използва своя бутон - намеси се председателят, на който явно му бе дошло до гуша от виковете.
- Оппа!!! - сепна се депутат Георгиев, като чу подканянето. "Как беше сега, това отляво е на Петров, зад мен беше Василев, а отпред колежката Миладинова. Май така беше", замисли се той. Е да, ама като не беше сигурен. А бе, е..и му майката. Действай и това е, ухили се той и заръчка бутоните.
- Гласуването приключи, да видим резултатите, обади се отново председателят. - Така,
гласували 111, За - 99, Против - 12. Явно несигурен той се огледа пак в празната зала, където поне на видим фон се открояваха единствено нашият герой и поразбудения му колега отляво (поета бе). Фокус-мокус, абра-кадабра..
Не бе особен привърженик на триковете.Главата го болеше, а и така му се ходеше до кенефа... Съвсем обосновано реши да последва примера на Георгиев - Абе, е..и му мамата, рече си той - Действай и това е. - Законът се приема.
Депутат Георгиев отново се бе замислил. Беше бесен - сети се, че трябваше да паркира зад Радисън. Онези ненормалници му бяха отказали Вип-карта за паркинга. Е как да остави последен модел ауди толкоз далеч от работата и да не се притеснява... Абе всякакви отрепки се бяха навъдили у България. Нямаха никакво уважение към труда на народните избраници.
- Благодаря ви, колеги. Сега искам да ви пожелая весели празници. Ще се видим през новата година и нека тя да бъде по-малко тежка от изминаващата.. - вече почти насила рече председателят. Така му се ходеше до кенефа, че едва стискаше...
Навън слънцето все още слабо напичаше покривите на сградите и някак си стопляше депресиращата картинка на изпадащите по земята есенни листа. И все пак бе доста тъжно... както всеки един ноември досега... Ще се видим отново пролетта...
П.П: С гордост съобщаваме, че в края на октомври парламентът направи нов рекорд по посещаемост в залата. Депутатите гласуваха заплатите си за новата година. Всички заедно и рамо до рамо. Или както се казва, съединението прави силата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар