сряда, 11 декември 2013 г.

Кварталният любовчия

Кой каквото ще да говори, той просто бе номер едно.

Уникален сваляч, казвам ви. Бе овършал цели три квартала - през Люлин до Западен парк, че и през Надежда и гордо носеше званието кварталния плейбой.

Бе спал със стотици, а и съвсем не мислеше да спира дотук с подвизите си.

Да, никога не бе твърдял, че е лесно. Но се гордееше с най-важното си качество - умееше да е винаги на подходящото място в подходящото време, да се възползва от слабостта им в тези мигове. Ухажваше ги дълго и постоянно, с търпението на майстор златар изпипваше всички детайли и рано или късно всички падаха в примката.

После гордо се наслаждаваше на успеха и чувството за власт, докато правеше любов с тях. В тези моменти забравяше за всичко останало и просто се оставяше на усещането. А вече дори не помнеше и бройката им... че за какво ли?!


"Уникален си. Просто уникален!", подсмихна се той под мустак, захващайки за пореден път разговор с вътрешното си "АЗ". Имаше си златно правило - избягваше да се влюбва (логично, след като веднъж ги покореше, просто ги зарязваше), но пък наваксваше със солидна доза самовлюбеност. Не страдаше от излишни комплекси или пък липса на самочувствие. Че за какво ли?!

Тя премина пред него и той се закова на място, усещайки поредната бройка в леглото си. Леле, какво гадже само...

- Страшна мацка - рече наум на "Аз-а" си, който и без това вече бе достатъчно впечатлен. Заоглежда я с критично око, но не би. Така и не виждаше кусури. А и нея си я биваше - една такава русичка, с едни такива красиви очи. Слабичка, слабичка.. На всичкото отгоре му хвърляше и скришом закачливи погледи през рамо. Явно и тя бе дочула за реномето му. Даааа, тази просто си просеше белята. А кой е той, че да й прощава?! Че за какво ли?

Стомахът му тревожно изкъркори и изведнъж той реши да отложи флирта за по-късно. Сега имаше по-важна работа за вършене. Повдигна левия си крак и се почеса мъдро зад ухото. Отново го сърбеше...

Няма коментари:

Публикуване на коментар