Промоция! Кафенце и цунка по избор

Някога, някъде, някак си съществувало едно скромно кафене със също толкова неуточнени параметри.

Мацка веднъж в живота!

Ох! - въздъхна за N-ти пореден път той, взирайки се в нея. Искаше да я има. 

Не, всъщност това беше доста слабо определение, направо изгаряше от желание да е негова. Да лежи до леглото до него, да я гушка, милва, докато се гледат влюбено в очите.

Това не е моят свят

Мразя войната.

Мразя този свят, в който брат брата убива, а непознатият е първо враг, а после приятел. Моля се да обичам и да мога да отвръщам на усмивката с усмивка, без да ме е страх какво ще последва.

Някой, когото да обичаш!

Tака и не успя да заплаче. 

Нито след катастрофата, нито на самото погребение, докато ги полагаха в земята. А не е да не осъзнаваше реалността, напротив, разбираше прекрасно, че остава сама и тепърва ще й се наложи да се научи да плува в дълбините на живота. 

Коледни чудеса

Напоследък все по-рядко се случваше по Коледа да вали сняг, но явно тази година щеше да е изключение. 

При това беше същия сняг, който помнех от детството си - бял, пухкав и красив.

Изневяра

- Не бива да правим това - задъхано изстена тя, докато се разкъсваше между желанието си и срама, който я бе обхванал. 

Откакто се помнеше, се бореше с житейските дилеми, които я преследваха на всяко кътче и всеки ъгъл. 

Вълчицата

"Видях го буквално метри, преди да се сблъскам с него и застинах на място. 

За първи път ми се случваше да срещна вълк, обикновено надушваха хората от разстояние и се връщаха обратно, без дори да разбера.

Цената на успеха

Беше толкова мъничка. 

Дребното й съсухрено телце изглеждаше леко, като перце, което всеки момент вятърът ще отнесе някъде, а бялата нощница, която й бяха намерили сестрите, й придаваше още по-измъчен, направо призрачен вид. 

Златните ръце на д-р Бърканичков

Д-р Кирчо Бърканичков (внимателно с личното име, че една буквичка да объркате, после на мен ще ми натяквате какво подсъзнание съм имал) бе свръхсложен и комплексен литературен образ...

Житейски ходове

Казват, че сърцето е изумителен по своята същност орган, толкова непостоянен в своето постоянство, колкото и ритъмът, с който функционира. 

Както всички останали органи в тялото, и той се нуждае от кислород и хранителни вещества, за да оцелее. Има обаче и една друга нужда, която никога не се променя: тази да обича и да бъде обичан. Какъв уникален контраст, голям е едва колкото човешки юмрук, а побира толкова много любов.