Промоция! Кафенце и цунка по избор

Някога, някъде, някак си съществувало едно скромно кафене със също толкова неуточнени параметри.

Но тъй като последните са обект на интерес единствено от страна на данъчните и на собственика, а моя милост никак недолюбва данъчни, пък и питае значително уважение към горепосочения, тихичко ги прескачаме, за да се впуснем в самото повествование.

Било размирно време, без цигарен дим, без парички в джоба, държавата я карала на пости, дето се вика "гълъбова зима" (или ако предпочитате, бойкова или василева, ваш избор). Хората си вървели традиционно нацупени, без да е ясно дали са си намръщени по принцип или пък просто лицата им са замръзнали в тая гримаса от студа и си търсели повод да се усмихнат, но уви - такъв скоро не се задавал на хоризонта. Кафеджиите, ресторантьорите и въобще дребният бизнес замирал с бойни темпове, само един-единствен човечец не се предавал без бой.

Това бил нашият главен герой Бат Пацко, собственик на горепосоченото кафене и личност, към която питая значително уважение, както вече гореспоменах. Бат Пацко бил от онзи тип хора, които никога не се предават и вечно си блъскат главата да измислят нещо оригинално, което да отърве задаващия се крах, че даже и често успявал (заради което вече имал хронично главоболие, но както се казва - успехът изисква жертви).

Конкуренцията също не спяла, та като цяло въпросният бизнес вече бил изцяло зависим от т.н. "промоции". В едната лавка висял надпис "Промоция - две кафенца = безплатно кроасанче", в другата - "Промоция - две кроасанчета=безплатно кафенце", в третото "Промоция - безплатно кроасанче=безплатно кафенце". Едва ли е нужно да уточнявам, че в цялата обърквация, този последният дорде се усети какви ги е надробил, взел че фалирал, та цялата сурия народ останала поне да се топли вътре, че да не стоят зян помещенията. Ето обаче, че Бат Пацко се усетил, че тая работа така няма да се получи. И един ден седнал да мисли, мислил, мислил и изведнъж скочил:
- Измислих го!

Още на следващата сутрин, нашият герой вече имал интригуваща компания в кафенето - три чистак новички сервитьорки, чиято визия бе толкова умопомрачителна, че за момент и аз изгубих ума и дума. Русичка, чернокоса и червенокоса. С пищно бюстче, с нормално бюстче и със скромно бюстче. С по-закръглено дупенце, с нормално, но адски симпатично дупенце и с фино дупенце.

Мога да продължавам и още, но тъй като никога не съм гледал на жените като на сексуален обект, спирам дотук. И тричките усмихнати, пърхат с мигли и те гледат с този, така тачен от мъжкото поглед, чийто превод звучи горе-долу така "Божичко, ама това си ти, от плът и кръв, леле откога те чакам, не мога да повярвам". А отвън се поклащала табелата "Промоция - пет кафенца=цунка, 10 кафенца=цунка по избор, усмивките са безплатни".

Бре, как ми ти потръгна тоя бизнес, не потръгна, ами хвръкна направо. Още същия ден, при Бат Пацко бе пълно с народ - от скромни мъжлета през нормални мъже та до яки мъжаги, а нашият герой се принуди да прави доставки на едро, щото пакетите с кафе вървяха по-бързо от банани в лукановата зима, а от толкоз кофеин половината клиенти им викаха линейки.

Че и отоплението бе намалил до макс, то такива хормони и страсти се вихреха, че чак стъклата се препотиха (дали от туй или от кумова срама, друг въпрос). И ето ти парадокс - клиентите влизали намръщени, пък излизали ухилени до уши. И така, ден след ден, Бат Пацко се позамогнал, поуспокоил се. Вече бил дръпнал с две педи пред конкуренцията, нямало и закъде да му мисли повече.

Но един ден нещо се случило. Както всяка сутрин, пристигнал той в кафенето и що да види - няма ги ни Радка, ни Цеца, ни Маринка. Няма и помен даже от тях. А като ги няма Радка, Цецка и Маринка, няма и клиентела. Дето се вика, цунки от Бат Пацко и аз не искам. Бре, зачудил се нашият герой, какво става, къде са се дянали тез моми. Заключил с катинара и тръгнал по главната.

И по някое време стигнал до Бай Дечко, конкуренцията на горната спирка. А пред кафенето му, петдесетметрова опашка. И все жени. Пищнички, финички, пълнички, слабички, ниски, високи, какви ви дойде на акъла. А в края й стоят и зъзнат Радка, Цеца и Маринка.

Хвърлили му един бърз поглед и продължили да си говорят, все едно през живота си не са го виждали. Бат Пацко свалил кепето от главата и се насочил към входа. А там табела: "Промоция - пет кафенца=цунка, 10 кафенца=цунка по избор, усмивките са безплатни". Отворил вратата, влязъл, изтръскал снега от кожуха и що да види: три чистак новички сервитьора, чиято визия бе толкоз умопомрачителна, че за момент... и жена му на автора изгубила ума и дума. Русичък, чернокос и червенокос. С плочки, без плочки, с теракот. С по-закръглено... е, тук вече спирам, да не ми излезе име.

А тримцата усмихнати, играят с вежди и бицепс, пърхат с мигли и те гледат с този така тачен от женското поглед, чийто превод звучи така: "Божичко, ама това си ти, от плът и кръв, да знаеш само откога си те чакам"..