Чували ли сте за граф Херцог дьо Виконт фон Дук де Щраусе Маркиз III?
Г-жа Розалина бе ярко олицетворение на оная аристократична класа в квартала, дето винаги гледа на околните от високо, нищо че бе едва метър и шейсет (неравномерно разпределени на височина и широчина).
Поздравяваше рядко, с леко кисела усмивка, колкото да се почувстваш богоизбран и то не кой да е. Заслужилите тая чест бяха малцина и за огромно мое съжаление дори и аз не бях сред тях. Достолепната й осанка огряваше с присъствие само строго определени места, на които вниманието към звездната й особа бе в повишени количества, но без в какъвто и да е случай да превишава границата на благоприличието.
Според слуховете, г-жа Розалина бе чистокръвен расов екземпляр от породата "аристократични потомци" - теза, абсолютно неподкрепена нито като теоретична, нито като практическа стойност, ако изключим факта, че понякога гледаше така, сякаш всеки момент ще захапе събеседника си. Точно в този момент на въпросния поглед се наслаждаваше новият сервитьор във Виенската сладкарница на "Франсоа Трети", който очевидно все още не осъзнаваше каква височайша личност седи пред него.
Иначе казано, горкото момче въобще не бе запознато с факта, че това заведение е едно от малкото "строго определени места", които г-жа Розалина редовно посещава, а неговите действия дотук - "изцяло превишили строго определената граница на благоприличието".
- Каква е тази лъжичка, ви питам, кажете ми още веднъж?! - гласът на нашата героиня се разнесе мощно из салона, потегляйки с басов тембър в ла мажор, но постепенно преминавайки във фалцетно кресчендо. - Искам да говоря с управителя, веднага!
Последният се появи на мига, явно усетил негативния развой на събитията, в опит да предотврати задаваща се буря.
Детелин Бамбучков (на галено - г-н Управител) бе издокаран в стилен сив смокинг и 120-каратова усмивка, оценена на 4500 лева (от следващия месец, 5000, колкото се полагаше на всеки уважаващ себе си управител на виенска сладкарница). Той се наведе към ошашавения сервитьор и строго попита:
- Какво става тук?
- Аз такова.. не знам, тя госпожата... - опита се да каже нещо момчето, но явно не особено убедена в правотата му, логиката на думите му се изгуби някъде по пътя.
- От толкова години госпожата всеки ден пие тук сутрешното си кафе, но такова отношение за пръв път срещам - избухна г-жа Розалина. - погледнете каква лъжичка ми донесе за захарта този младеж, погледнете, моля ви, г-н Управител!
На пръв поглед всичко с въпросната лъжичка бе наред. Стилизиран красив метал с гравюра. Хубав, наситен цвят. Но уви.
- Но какво е това, как можа? - лицето на Детелин Бамбучков се сви в гримаса и той погледна със цялата строгост на закона на Виенските сладкарници сервитьора. - Ти знаеш ли, че г-жата е сред най-скъпите ни гости?! Тя е потомък на граф Херцог дьо Виконт фон Дук де Щраусе Маркиз III? Една от малкото останали личности в България, които могат да си позволят да плащат по 22,50 за френско кафе, каквото предлагаме само ние? Специално за нея поръчваме торта от Лондон. И специално, и единствено тя ползва златни прибори при нас. Как можа?!
Г-н Управителят се наведе и чинно целуна ръка на видната си гостенка. Цветът на бузите му поруменя свенливо в знак на солидарност и той прошепна:
- Простете ни, г-жа Розалина! Поръчайте каквото желаете, за сметка на заведението. Простете ни!
Час по-късно достолепната осанка на г-жа Розалина бавно се придвижваше към дома, а слънцето, приятно изненадано от височайшата компания, демонстрира задоволството си с пълна сила. Тя се изкачи по стълбите и с усилия отключи. В апартамента бе тъмно, мрачно и студено, а миризмата на мухъл от стените се разнасяше навсякъде. Мракът ярко контрастираше със светлото време навън, но как да бе другояче - крушки нямаше никъде, това си бе излишен харч на ток.
На масата се сушеше киселецът, който по-късно набързо щеше да запари на супа, а на стола сънеше вехт пеньоар за два лева от близкия магазин за втора употреба. Госпожа Розалина го наметна набързо и поседна, зъзнейки на стола. Пари за отопление нямаше и едва ли скоро щеше да има. Все пак в България бяха останали неколцина личности, които можеха да си позволят да плащат по 22,50 за френско кафе, а тя бе една от тях, нали така...
Виж още:
Мераците на един мераклия
Секс проблеми или да вдигнем самолета с Кунчо
За момченцата, момиченцата и не само физиологичните им особености
Ааааа! Миличък, не искам да те изгубя като приятел!
10 съвета как да разнообразим сексуалния си живот
10 съвета да станеш секссимвол в България
За майчинския инстинкт или мамо, ударих се!
Онлайн любов или неволите на Колю
Кварталният любовчия
За българските мъже и секса
Червената шапчица, Лошият вълк и един мандат
Няма коментари:
Публикуване на коментар