Какво ли му трябва толкова на средностатистическия българин?
Само верен приятел, жена и хубава бира. А знаете ли, че той има много специални дрехи? Той раздава подаръци и лети много бързо. Той е супер българин. Само дето е дебел.
Не, не е дебел. Той просто е прекалил с македонската наденица. Още от лятото на илядо деветстоин и втора година, кога е бил у Македония всеки ден и кат младо момче не стоеше на едно място.
- Де, одиш бе Танасе, казувай!
- Е па за наденица бех.
- Ке одиш, ке те утрепат бе?
- Ке ме утрепат, ама друг път ке ме утрепат.
И очите ей такива станаха, кога извадих бланката за кредит от Пощенска банка. И веднага омекна, един такъв мил и любезен стана.
- Ето го батко бе, ето го батко, стои и ми вика.
А аз му разправям - Ще се женя бе, ще се женя. Не верва.
- Данчо и жена? да, да...
И за децата не повярва (иначе за кво да се женя).
- Данчо и деца? Да, да...
Е та принудих се да му обясня. Още от едно време се знаехме с нея. То бяха хораа и.. улици, град като град.
- Оооо, Пепи, много си хубава днес. (Ми докарала се беше, само дето беше много срамежливичка. А каква стана после..)
- Докараха кремвиршите. (с лека нотка на заиграване)
- Дай едно кило.
Е, после как да не съм дебел. То кило подир кило шкембенце прави ... Но, в крайна сметка взехме се. И кат се взехме, вече взе да не ме харесва. Прекалено съм бил дебел. И един ден просто ми рече:
- Не гълтай корема. Гълтай калорекс!
Еми гълтах, какво да правя. Ама подир калорекса, взех да имам и стомашни проблеми. До такава степен, че най-честата й реплика беше:
А ти...изака ли се?
Ами изаках се. Ама пак бе недоволна.
- Уф, че мириши.
Ми ще мириши, я. Ама на мен вече ми е леко, чувствам се добре. Само дето от калорекса ми изскочиха пъпки на лицето. Слава богу,и това мина. Но все пак да ви покажа
- Ето така изглеждах преди. Нищо не помагаше. Или поне докато не открих Лептен. Ето как изглеждам сега.
Та така - отслабнах, изчистих лицето, но дойде нов проблем. Един ден плевях в градината и както се наведох, останах си така. Какви болки в кръста, какво нещо. И пак помогна жена ми. Заведе ми при няква баба, дето ме накара да го открия. Него - космодиска. Сега плевя по 24 часа на ден (даже вече не искам, ама кой ме пита).
Пък иначе лошо почнахме с женицата, много мнителна се оказа, голямо чудо.
- Кой те праща? Не беше ли по-лесно да се обади?, стои и вика. А аз нали съм си рогато, веднага се впрегнах.
- Мери си приказките.
- Ти мери своите, пратенико. Ние тук говорим безплатно.
Еми хубаво говори безплатно, ама аз и без това имах да си плащам сметка от 30 кинта тоя месец за мобилния. Как да е, разбрахме се накрая. Излекува ме бабето, а накрая вика:
- Бъди сега любезен. Кажи баба тенкю.
Казах й. Че дори и ръка се наведох да й целуна, а тя като скокна изведнъж й вика:
- Какъв мъж си ти, щом не ползваш Малиция?
Еми досрамя ме. И пари не ми поиска, та затуй рекох да й се отблагодаря на женицата и да си купя от нейните дини. Нали си беше дошъл сезона на дините. И като ме чу, цялата грейна. Веднага скокна да ги хвали:
- Я ги виж, какви са напращели. И са сочни.
Сочни бяха. Вземах си две. И ми напомниха за нещо хубаво, много хубаво. Ама няма да ви кажа какво? И няма да ви кажа защо.
Те мъжете знаят защо.
Виж още:
Сценарият, който скара bTV, Нова ТВ и TV7
Няма коментари:
Публикуване на коментар