петък, 7 юни 2013 г.

Данчо и реклами? Да, да


Какво ли му трябва толкова на средностатистическия българин?

Само верен приятел, жена и хубава бира. А знаете ли, че той има много специални дрехи? Той раздава подаръци и лети много бързо. Той е супер българин. Само дето е дебел.

Не, не е дебел. Той просто е прекалил с македонската наденица. Още от лятото на илядо деветстоин и втора година, кога е бил у Македония всеки ден и кат младо момче не стоеше на едно място.

- Де, одиш бе Танасе, казувай!
- Е па за наденица бех.
- Ке одиш, ке те утрепат бе?
- Ке ме утрепат, ама друг път ке ме утрепат.


И очите ей такива станаха, кога извадих бланката за кредит от Пощенска банка. И веднага омекна, един такъв мил и любезен стана.

- Ето го батко бе, ето го батко, стои и ми вика.


А аз му разправям - Ще се женя бе, ще се женя. Не верва.

- Данчо и жена? да, да...

И за децата не повярва (иначе за кво да се женя).

- Данчо и деца? Да, да...


Е та принудих се да му обясня. Още от едно време се знаехме с нея. То бяха хораа и.. улици, град като град.

- Оооо, Пепи, много си хубава днес. (Ми докарала се беше, само дето беше много срамежливичка. А каква стана после..)

- Докараха кремвиршите.
(с лека нотка на заиграване)

- Дай едно кило.

Е, после как да не съм дебел. То кило подир кило шкембенце прави ... Но, в крайна сметка взехме се. И кат се взехме, вече взе да не ме харесва. Прекалено съм бил дебел. И един ден просто ми рече:

- Не гълтай корема. Гълтай калорекс!

Еми гълтах, какво да правя. Ама подир калорекса, взех да имам и стомашни проблеми. До такава степен, че най-честата й реплика беше:

А ти...изака ли се?

Ами изаках се. Ама пак бе недоволна.

- Уф, че мириши.

Ми ще мириши, я. Ама на мен вече ми е леко, чувствам се добре. Само дето от калорекса ми изскочиха пъпки на лицето. Слава богу,и това мина. Но все пак да ви покажа

- Ето така изглеждах преди. Нищо не помагаше. Или поне докато не открих Лептен. Ето как изглеждам сега.

Та така - отслабнах, изчистих лицето, но дойде нов проблем. Един ден плевях в градината и както се наведох, останах си така. Какви болки в кръста, какво нещо. И пак помогна жена ми. Заведе ми при няква баба, дето ме накара да го открия. Него - космодиска. Сега плевя по 24 часа на ден (даже вече не искам, ама кой ме пита).

Пък иначе лошо почнахме с женицата, много мнителна се оказа, голямо чудо.

- Кой те праща? Не беше ли по-лесно да се обади?, стои и вика. А аз нали съм си рогато, веднага се впрегнах.

- Мери си приказките.
- Ти мери своите, пратенико. Ние тук говорим безплатно.


Еми хубаво говори безплатно, ама аз и без това имах да си плащам сметка от 30 кинта тоя месец за мобилния. Как да е, разбрахме се накрая. Излекува ме бабето, а накрая вика:

- Бъди сега любезен. Кажи баба тенкю.

Казах й. Че дори и ръка се наведох да й целуна, а тя като скокна изведнъж й вика:

- Какъв мъж си ти, щом не ползваш Малиция?

Еми досрамя ме. И пари не ми поиска, та затуй рекох да й се отблагодаря на женицата и да си купя от нейните дини. Нали си беше дошъл сезона на дините. И като ме чу, цялата грейна. Веднага скокна да ги хвали:

- Я ги виж, какви са напращели. И са сочни.


Сочни бяха. Вземах си две. И ми напомниха за нещо хубаво, много хубаво. Ама няма да ви кажа какво? И няма да ви кажа защо.

Те мъжете знаят защо.

Виж още:

Сценарият, който скара bTV, Нова ТВ и TV7