Ей, даже и в нервирането сме различни.
От време на време ми се случва да се скарам и за отрицателно време ми минава. Е да, ама при повечето жени, които познавам, не е така.
И като го забравя и става лошооо, много лошоооо. Скараме се и в яда си кажа нещо, дето не го мисля особено. Че не е вярно, не е, ама като го изтърсиш веднъж, после обяснявай, че нямаш сестра (пък аз на всичкото отгоре и имам.. :)
И мине малко време, ухиля се и си я карам на преден, но същевременно усещам как отзад тя ме държи на мушка.. бум, бум, бум, то и куршумите свършиха, ама на, още не й е минало. На решетка ме направи, но продължава да си го държи вътре и не пуска. (После нощем ме е страх да спя и крия ножовете в мазето).
Освен това пък ми е странно как така в един такъв момент може да не обичаш някой? То това да не ти е концерт по желание? После пак се обичате, ама тогава не. Не ли? Неееее. Ама нали кат се жените и ви питат - и ще го обичате и тачите и уважавате (и готвите, и перете, и глезункате, и цункате.. що никой не му ги казва тия неща на попа) дорде смъртта ви раздели? Казвате едно кратко ДА и сте готови.
Пък после ми аз тогава не те обичам.. Не може така, и мен лъжеш, че и дядо Попа излъга, пък и един, дето е на по-височко.. Та ще се обичаме, без прекъсвания - и като се караме, и като се цупим. Тъй сме се врекли. И няма да пипаме ножовете, че ми писна да се разкарвам по студа до долу... И повечко усмивки, да ни топлят в коледния студ...
П.П: Само един може да го приема лично :) Ако скоро не пиша, значи го е приел прекалено лично... (Бубе, прочете ли го бе, милоооо )
Няма коментари:
Публикуване на коментар