Коледни чудеса

Напоследък все по-рядко се случваше по Коледа да вали сняг, но явно тази година щеше да е изключение. 

При това беше същия сняг, който помнех от детството си - бял, пухкав и красив.

Изневяра

- Не бива да правим това - задъхано изстена тя, докато се разкъсваше между желанието си и срама, който я бе обхванал. 

Откакто се помнеше, се бореше с житейските дилеми, които я преследваха на всяко кътче и всеки ъгъл. 

Вълчицата

"Видях го буквално метри, преди да се сблъскам с него и застинах на място. 

За първи път ми се случваше да срещна вълк, обикновено надушваха хората от разстояние и се връщаха обратно, без дори да разбера.

Цената на успеха

Беше толкова мъничка. 

Дребното й съсухрено телце изглеждаше леко, като перце, което всеки момент вятърът ще отнесе някъде, а бялата нощница, която й бяха намерили сестрите, й придаваше още по-измъчен, направо призрачен вид. 

Златните ръце на д-р Бърканичков

Д-р Кирчо Бърканичков (внимателно с личното име, че една буквичка да объркате, после на мен ще ми натяквате какво подсъзнание съм имал) бе свръхсложен и комплексен литературен образ...

Житейски ходове

Казват, че сърцето е изумителен по своята същност орган, толкова непостоянен в своето постоянство, колкото и ритъмът, с който функционира. 

Както всички останали органи в тялото, и той се нуждае от кислород и хранителни вещества, за да оцелее. Има обаче и една друга нужда, която никога не се променя: тази да обича и да бъде обичан. Какъв уникален контраст, голям е едва колкото човешки юмрук, а побира толкова много любов.

Мераците на един мераклия

Ванчо Мераклийски бе много, ама много самотен мъж.

Имаше добри обноски, дето го бе възпитала мама като малък, но толкова, нищо повече. Нито бе хубав, нито бе грозен, нито бе нисък, нито висок.

Правилата на дявола

Господи! - въздъхна той уморено и се отпусна на таблата на леглото. 
Извади цигара и я запали, докато с нескрито удоволствие наблюдаваше как бавно и грациозно отива до банята.

Изкупление

Всичко се случи толкова бързо, че той въобще не успя да реагира. 
Отклони очи за миг да смени станцията и видя мъжа, едва когато погледна отново напред. Беше толкова близо, че дори и в мига, в който отчаяно натисна спирачките, знаеше че е твърде закъснял.

Следите от огъня

Едва различаваше очертанията на горящите мебели, гъстият облак от дим вече бе обхванал почти изцяло стаята и по-скоро чуваше, отколкото да вижда как огънят неумолимо поглъща всичко, което обичаше. 

Пращенето и пукането на дървената ламперия, книгите, килима, пердетата, общата им снимка от онези така щастливи две седмици в Париж.