Мераците на един мераклия

Ванчо Мераклийски бе много, ама много самотен мъж.

Имаше добри обноски, дето го бе възпитала мама като малък, но толкова, нищо повече. Нито бе хубав, нито бе грозен, нито бе нисък, нито висок.

Дотолкова обикновен, че не просто не се открояваше, ами направо се губеше на общия фон, дето се вика или ще го сгази катаджия на пешеходна пътека или черна котка път ще му стори. А за съжаление и на Ванчо, и на всички ония читатели, дето му съчувствате, и той си имаше свойте проблеми. Ванчо гонеше четиредесетака и много му се щеше вече да се задоми. 

Че на всичкото отгоре беше и мераклия. Мераците му бяха доста над четиридесетака, но бяха в далеч по-завидна форма от него, защото ежедневно се поддържаха. Ще рече, че хубавите каки може и да не забелязваха Ванчо, но това съвсем не значеше, че той не забелязва тях. 

Руси, черни, бели, червени, на петна, на райета (добре де, увлякох се), дългокраки, късокраки, с къси поли, с дълги поли, без поли (това последното беше само на телевизора му, на 144 канал), с големи разкошни бюстове, с малки разкошни бюстове, със средни разкошни бюстове, без разкошни бюстове, че да има внос и на френския силикон, той не подбираше. Всеки ден, тия ми ти божествени създания минаваха пред очите му и редовно се блъскаха в него, без дори да го забележат. 

А как ухаеха, и с каква мека кожа, фантазията му работеше на пълни обороти и така му се щеше, че направо завираше от мерак. Уви. Понякога Ванчо си представяше как влиза в ролята на Брад Пит (или на Брад Пит брат му, все тая) и като се блъсне в оная, червенокосата от фризьорския салон, тя почне да ахка, въздиша и спре да се извинява, пък после му вземе номера, на другия ден се обади, той прати Анджелина за минерална вода и я покани вкъщи, въобще какъв хитрец се оказа тоя Брад Пит (или на Брад Пит брат му) направо не е истина.. но то туй са си чужди проблеми, ние ги мъдрим тия на нашия герой.

Та един хубав ден, съвсем отчаян Ванчо се приготви за поредната разходка и тамън излезе от сградата поне да се порадва на слънчевите лъчи и то слънцето взе, че се скри, че не го забелязало. И задуха един силен вятър с все сила и дорде осъзнае какво става, една глинена саксия се отрони от близкия прозорец и бааааам, се насочи с всичка сила към земята, като по пътя си цапна и него.

Ванчо забели очи и се строполи като подкосен, точно навреме, за да види как Анджелина влиза с тубите в кухнята и го хваща на местопрестъплението с червенокосата. И ооо, чудо! Тя проговори. "Ей, Ванчо, добре ли си, леле, каква стана тя, главата ти как е?!".

Нашият герой премигна три пъти, мозъчните му клетки станаха и се изтръскаха от прахта, след което с дружни усилия образуваха логическата връзка, че някакси нещо не се връзва в картинката. Червенокосата редовно му викаше: Брад, Брад, но виж Анджи да го нарича по име??? Че и откъде му знае името?! Щото той използваше прототип, какъв Ванчо... 

И изведнъж я видя. Не бе Анджи. Но дали пък някак не му се струваше позната... отнякъде.. а в очите й се четеше истинска загриженост. 

- Ела, ще ти превържа главата -усмихна се тя и подкрепяйки го, го подкара по стълбите нагоре. - Аз съм съседката, Ваня. Дето живеем врата до врата от 20 години...

Ваня Ищахлийска бе много, много самотна жена. Не бе нито хубава, нито грозна. Нито ниска, нито висока. Нито брюнетка, нито блондинка. Дотолкова обикновена, че или ще я сгази катаджия на пешеходна пътека или черна котка път ще й стори. Че на всичкото отгоре и ищах я гонеше...

П.П: Преди два дни Ванчо мина да почерпи, имал си вече малки мераклийчета. Ама аз така и не го видях, та пропуснах почерпката :(

Виж още:

10 съвета как да разнообразим сексуалния си живот
10 съвета как да станеш секссимвол в България
Секс проблеми или да вдигнем самолета с Кунчо
И не въведи ни в изкушение, но избави ни от Лукавия
Целувката, която превърна жабата в принцеса
За червената шапчица, лошия вълк и един мандат
Аааа! Миличък, не искам да те изгубя като приятел
Да срещнеш голямата любов
За българските мъже и секса