Не крия, че винаги съм бил в двете крайности - или ще се присмивам гордо на онези от другата страна на уличката, които жадно дърпат от цигарката и гледат с нескрита тъга все по-олекващата кутия "Марлборо"
(В днешно време май Victory-то е далеч по-оборотно, криза сме все пак) или няколко месеца по-късно и сам ще съм част от от същата онази групичка и ще пафкам гузно, опитвайки се да не си припомням много-много горната част на изречението.
В контекста на датата "25 май" обаче съм си баш част от долната графа и знам едно - кафе без цигара е като пещерска гроздова без мезе или Full HD телевизор без цифрова. Затова и съм се засилил да наваксвам, дорде не дойде датата 1 юни, когато официалната забрана да димим на закрито ще е факт, а докато управляущите и сами се ориентират кое пък влиза в графата "открито", ще минат още няколко месеца.
Ето какво точно ни отрежда забраната за пушене - тютюнопушенето е забранено във всички заведения, ресторанти, офиси и работни места, дворове на детски градини и училища, общежития, стадиони, летни кина, концерти и спортни мероприятия. Така, май ни остава единствено домашния уют, а на дневен ред идва въпросът: кому е нужно това?
Българите винаги сме били от този тип хора, които просто не подлежат на превъзпитание, а и човешкият закон като цяло отрежда, че забраненият плод е най-сладък. 300 лева глоба, 500 лева глоба, 1000 лева глоба, дрън дрън. Веднага се сещам за онази сентенция: българинът е такова животно, което рядко може, а и не би желало да се подчинява комуто и да било, неговото интелектуално самосъзнание не може да се помири с каквато и да било деспотическа власт.
Не ни стряска даже надписът "Тютюнопушенето убива" или "води до увреждане на
половата мощ", камо ли пък нещо подобно. Освен, че ще се крием всячески с цигарата в уста, няма и никакъв реален шанс някой да следи дали се спазва забраната, а като се замисля - при подрастващите това ще е и абсолютно излишно, те отдавна минаха на трева, никотинът е демоде отвсякъде.
Затова и призовавам за бойкот, породен от неотдавнашната ми разходка из Капалъ Чарши в Истанбул и договореното след четвъртчасов пазарлък наргиле, - като ни забраняват цигарите, да минем на наргилета. Пък вместо дълго еспресо, ще удряме по едно турско кафе.
Така хем няма да ни горчи от забраната, хем и кафето ще е по-сладко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар