четвъртък, 31 юли 2014 г.

Опознай ближния, за да го обикнеш


Обожавам градския транспорт. 

Че това си рекордно постижение - къде другаде можеш да срещнеш двеста човека в помещение с диаметър двайсет квадрата. Изчислявам набързо и установявам, че се падаме по точно десетима на квадратен метър. 

Да си призная, никак не ми е зле (от предна гледна точка). Пред мен е една руса и доста симпатична девойка, която ухае много приятно. От време на време тълпата се килва от изненадващо забития крак на шофьора в спирачния педал (На третия път започнах да си мисля, че го върши предимно, за да се забавлява за наша сметка) и аз не правя изключение, та се озовавам в направо интимна близост с девойката.

Шансовете й да отвърне на симпатиите ми обаче са нищожни - иска, не иска няма дори как да се обърне, затова продължавам комуникацията предимно с дупето й и си представям как всъщност се усмихва (не дупето де, тя се усмихва).

От друга страна обаче (по-скоро от задна гледна точка) съвсем не съм такъв късметлия. Зад мен е някакъв едър юнак, който явно скоро е хапвал баничка с праз. Еми ща, не ща и аз го отнасям покрай него... (Иначе обожавам банички с праз, ама не и като ходя на интервю например). Така че май е по-добре, че девойчето не се обръща.


Oтпред се качва някаква лелка, която определено е насъбрала, както физически потенциал, така и емоционален, предизвикан от сериозното количество минути, насъбрали й се на спирката. Така, като я гледах, направо не ми се вярваше да успее да се провре вътре, но в крайна сметка човешката воля е над всичко.




Та тръгна да се качва от предната врата в препълнения бус, а като се качи, от задната вече трима бяха изпопадали (Тъй де, в крайна сметка силният оцелява). Особено в екстремални условия като тези.

На предната седалка някакъв хлапак с пиърсинг на носа зяпаше нагло една кака, която поне по първи изчисления трябва да беше около 10 години над него по възрастов показател. По погледа на тийнейджъра обаче си личеше, че няма никакво намерение да й прощава. Чак се притесних, че съм му в лицевия обсег, та се поотдръпнах малко назад, барем да не вземе да хареса и мене.

Отляво един поизтупан чичко говореше нещо по мобилката. Купувай, купувай, купувай, докато е време, вика пичът, крещи, ама така че сигурно и тези, дето се отказаха да се качват и те го чуваха. Тамън реших, че е някакъв брокер и той ме опроверга. Казвам ти, вика, доматите са на промоция в Lidl, лев и шейсет до четвъртък са...

Май дойде време да слизам. Дали и тези пред мен ще слизат?! Да, разбира се. Просто още не го знаят...


Опознай ближния, за да го обикнеш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар