понеделник, 10 декември 2007 г.

Падение и страдание в лагера на синята лавина


Вече спрях бирата, докато гледам мачовете на Левски. Все повече започна да ми горчи...

Като левскар по душа и съратник по неволя, нямаше как да не ме жегне падението на "сините" тази есен.

Ей го на, вече сме на 13 точки от лидера ЦСКА и ще си зимуваме четвърти (все си мисля, че щеше да ме е яд по-малко, ако изоставахме на толкова от Локото или Славия, ама..), а в Европа отдавна вече не играем, благодарение на отбор, който доскоро никой не беше и чувал, но пък вече е любим на феновете на "армейците".

Съвсем съм си наясно даже, че и да тръгна, и да не тръгна да правя анализи на "сините", това едва ли ще подобри особено играта им, но все пак ми се ще да кажа някои неща (който не ще, да не чете). В тима сякаш вече го няма онзи дух, който витаеше над "Герена" преди години, а в това най ни беше силата.

Единствено дедо Боре отговаря на това определение, но пък при него той е обратнопропорционален на физическите му възможности, така че те нещата доста си се компенсират и пак сме на изходна позиция. Другият играч с подобни наченки беше капитанът Топузаков, само че според Мъри на него май тоя дух му е дошъл в повече, та реши да го закотви на скамейката.

Надеждата май се корени в младока Домовчийски. Напоследък обаче и той започна да се подвежда по колегите си. Нито Йовов, нито Телкийски, нито Бардон или Томашич показват, че знаят значението на тази дума... Колкото до Мъри, за него е тотален факт, че иска да промени нещата - все вика, нахъсва ги ужким момчетата, мотивирал ги, но то вече ситуацията започва повече да бие на онази приказка - "той иска, ама не може, а те могат, ама не искат".

Затова и ми стана малко смешно, като разбрах, че Батков нарочи точно Мъри и Сираков след загубата от ЦСКА. Точно като във вица, дето пациентът го болял крака, а хирургът тръгнал да му реже главата... С триото бразилци за 2 милиона евро също не ми се вярва да се получи, те като че ли повече идват с идеята да ги забележат някъде другаде из Европа, отколкото да бележат с окървавена глава в 90-ата минута по подобие на Гонзо навремето.

Затова и като вече сме я докарали до прословутия План 2009 (айде стига с тия планове, време е да почнем да играем като европейци), предлагам - тая титла май вече сме я отписали, но дайте поне да направим отбор, че да не се излагаме пак догодина срещу анонимници като Тампере.

Щото ей ги на, цесекарите още вият от радост...


П.П: Който иска да чете статистика, да не влаза в тая статия, на мен не ми е сила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар