Отворен, защото всеки един от вас, уважаеми читатели, може по всяко време да си грабне шапката и да каже: "Край, писна ми", а аз да се чудя дали вината е моя или на държавата, в която живеем?!
За всички останали, това е приказката за червената шапчица. За съжаление, тъй като живеем в доста сбъркана държава, и самата приказка е доста сбъркана и в нея Червената шапчица по рождение има руско гражданство и е завършила Московския държавен университет с дипломна работа на тема "Ролята на червените шапки за бойния дух на управляващите".
Та да си дойдем на думата, една хубава слънчева сутрин майката на Червената шапчица я изпратила да занесе един мандат на баба й, която живеела чак в другия край на приказката, близо до Ардино и Кърджали. Сега някой ще ме прекъсне и ще каже, че това е приказка с политически оттенък, но всъщност няма да е така, защото всеки сам решава дали е приказка за народа (демек, народна приказка) или приказка за тези, които го управляват (Демек, класова приказка). Както и да е.
Главната ни героиня нарамила тежкия товар, вързала си червената комсомолска връзка и тръгнала, без дори да подозира с какви големи препятствия ще се сблъска по пътя си. Докато си вървяла, внезапно иззад едно дърво изскочил Големият лош вълк. Той бил доста странен вълк, защото си подритвал парцалена бяла топка и похапвал филия с мас, нещо доста нетипично за всички уважаващи себе си вълци (не че познавам дори и един вълк, но все пак..).
- Къде си тръгнала, червена шапчице? - попитал набързо Вълчо и се усмихнал потайно, дъвчейки филийката.
- Аз такова, отивам при баба, че е болна, да й занеса един мандат, барем се пооправи по-бързо - рекла чистосърдечно нашата героиня и също се усмихнала в отговор, тъй като от малка била възпитавана на принципа "бъди любезна с всички, че не знаеш кой ти е потенциален избирател".
- Ама ти знаеш ли колко ще се забавиш по тоя път, който си избрала? - казал Вълкът. - Така ще примръкнеш навън. Я по-добре, ела да ти покажа откъде да минеш, аз най-добре от всички в държавата (пардон, приказката) познавам пътищата, тъй като лично съм ги откривал. Ето оттук ще минеш по кръговото, после през надлеза, а след това ще тръгнеш по магистралата. Само ще побързаш след Стара Загора, защото може да те насвие стомаха, а още няма монтирани тоалетни.
Речено-сторено. Червената шапчица заподскачала бодро по посочения маршрут, без въобще да подозира, че единствено Големият лош вълк и авторът са наясно, че едва ли пътят през Стара Загора е най-бързият към Кърджали, но уви. И докато тя се спирала тук-там по някое OMV или Shell, той (вълкът, не авторът) бързо-бързо стигнал до къщата на бабата и почукал на вратата.
- Кой чука? - попитала старицата.
- Аз съм, бабо, Червената шапчица - отвърнал той с тъничко гласче. Сетне дръпнал резето, следвайки указанията и я глътнал цяла-целеничка. После се пременил в нейните дрешки, сложил домашното боне и легнал в кревата й.
След малко пристигнала и Червената шапчица, чиито крака вече не издържали от умора (добре поне, че на магистралата се оказало, че има химически тоалетни, че иначе тая приказка нямаше да е за бели хора). Тя много се учудила на вида на баба си и я запитала:
- Бабо, защо са ти толкова големи очите, зъбите и устата?
- За да ти изям мандата! - изревал победоносно вълкът и глътнал и горката Червена шапчица с все мандати и избирателни листи. Доволен от себе си, се погладил по корема и решил да му удари една бърза дрямка, преди да се насочи обратно към София. Легнал и захъркал гръмогласно.
Не щеш ли обаче, наблизо минал патрул, предвождан от добрия бял ловец, който се борел за правата на всички шапчици (без значение от цвета), родени и отрасли в приказката и срещу всички шапчици (без значение от цвета) с екс двойно гражданство, позволили си да не приемат извинението за възродителния процес в приказката. Той дочул хъркането и влетял в къщата на бабата, виждайки в леглото й Големият лош вълк. (Не ме прекъсвайте, отде да го знам какво прави чак в Кърджалийско тоя ловец?!)
- Атаааакааааа! - извикал бойният дух в него и думите се предали от уста из целия му отряд. Ловците се хвърлили с остри саби върху Вълка, но тогава Добрият бял ловец видял издутия му корем.
- Спрете! Мандата, мандата, внимателно, да не нарание мандата, пазете мандата! - развикал се разтревожено той и внимателно разпорил корема на лошия вълк. Оттам изскочили живи и здрави Червената шапчица, баба й, 20 000 избиратели от ромски произход, 20 000 от турски, още толкова пенсионери, държавни служители, които не желаели да бъдат уволнени, двама студенти, които объркали приказката, че и N брой депутати (смятайте си ги вие колко са общо, то през ден някой се прехвърля в друга партия или му спират правата за проверка на имуществото).
Всички заедно и с усмивка на уста (без студентите) се насочили към края на приказката, за да направят най-големият бум на читатели от 90-те насам (според статистика на Червената шапчица и баба й от Кърджали). А ако ти не си сред тях, читателю, то това е една приказка с отворен край. Отворен, защото имаш пълното право да си грабнеш шапката и да кажеш "Край, писна ми". Пък аз ще се чудя - дали вината за това е моя или пък на държавата, в която живеем.
П.П: Приказката беше излъчена по 7 канал на ТВ-та, който категорично отказа в това време да се насочи към по-зрялата аудитория, предавайки пряко протеста на Вълците пред къщата на Червеношапчицови, а се задоволи с това да зарадва по-младите си зрители с един щастлив край.
Виж още:
Господ е българин
Приключенията на един БГ емигрант
10 съвета как да станеш секссимвол в България
Кога пръст при пръстта отива
Дневниците на вампира или чии са близнаците на Инджи?
Приятно ми е! Коцколин Иванов..
Кога някой супергерой ще спаси България?
Приключенията на един БГ емигрант
Господинът от Лондон и приключенията му е с един БГ катаджия
Сценарият, скарал bTV, Нова ТВ и TV7
Няма коментари:
Публикуване на коментар