неделя, 27 октомври 2013 г.

Целувката, която превърна жабата в принцеса


Чели ли сте приказката за жабата?

Оная жаба, дето на финала й мацнат една звучна, сочна и тя вземе, че се превърне я в принц, я в принцеса. Ех, колко я обичах като дете (приказката де, не жабата).

После поотраснах и позакърмен с идеали и вяра в светлата страна на човечеството, реших да се боря за един по-добър свят с по-малко жаби и повече принцеси (ще ме разберете за принцовете, надявам се). Бре, то не бяха целувки, не бяха жаби, но все нещо не се получаваше като хората. 

Първоначално реших, че имам някаква грешка в изчисленията, сигурно не ги целувам както трябва. Хванах се, изнамерих една книжка "изкуството да се целуваме". Наизустих я буква по буква и се впуснах в практика. То не бяха целувки, не бяха жаби, даже станах мастер в подводните (логично, те не изгаряха от желание да идват до къщи, та трябваше аз да ходя до тях) - и пак, файда нулева.

После реших, че не подбирам правилните жаби, може би не всички можеше да се превръщат в принцеси. Изучих цялата им класификация още от поповите лъжички, минавайки през червенокоремните и стигайки чак до зелените дървесни жаби. И айде пак отначало.

Бре, то не беше любов, не беше чудо, чак име ми излезе. Още като се зададех отдалеч и се почваше един радостен хор в ла мажор, цялото езеро вреше и кипеше от жабешки страсти и хормони. Уви, земноводните очевидно осмислиха дните си, но моето разочарование така си и остана - никоя от тях не се превърна в принцеса. 




И след години на неуспешни опити, един ден се примирих, че е по-добре да си живея живота, за да не остана описан в историята като "онзи, чиито дни преминаха в жабешка любов". Вдигнах гордо глава и се впуснах в дебрите на съдбата си.

И един ден я срещнах. Същата принцеса като от приказките, дето ги четях като малък. Същата принцеса, която сънувах нощем и за която си мечтаех през слънчевите дни. Буйна черна коса, разкошни зелени очи, тяло като на богиня, а веднъж като се усмихна и вече знаех, че няма мърдане. Ухажвах я месец, два, три, то не бяха рози, не бяха серенади, разгеле, накрая се предаде.

Всеки ден прекарвахме заедно, а само като я гледах и усещах как в душата ми се надигаше радостен хор в ла мажор, а животът ми буквално вреше и кипеше от страсти и хормони. Не изтраях дълго и скоро й предложих. Едва дочаках да премине сватбата и да се приберем в спалнята, барем най-сетне си взема туй, дето му се полага на мъжкото в брачната нощ (че и след него, и след него...).

Разкъсах дрехите и я метнах на леглото, впивайки жадно устни в нея. Усмивката й зачезна, докато изведнъж започна да се смалява бавно пред очите ми, карайки ме да осъзная, че в приказките жабите може и да се превръщат в принцеси, но в реалността... е, в реалността трябва преди всичко да внимаваш първата ти целувка ти да не превърне и собствената ти принцеса в жаба.