Овне съм. Иначе казано рогато.
Още не съм си доизяснил дали трябва да се сърдя на наште, че съм се родил точно през април, но пък вече съм приел съдбата си. И знам, че ние рогатите си имаме някои странни привички.
Още от ранните си години разбрах една стара истина. Колкото да ми натякваха, че не трябва да правя нещо, толкова повече се засилваше моето желание да го извърша. Като магаре на моста (не ми стига и овнешкото, ами и с туй ме сродиха).
Не пипай това, не пипай онова.. Е чакай бе, кой си ти да ми кажеш да не го пипам. Ей тъй, може и да нямам никакво желание, ама като ми кажат така и айде. Рогата се показват и съм готов за сражение като мъжко след танца на адреналинките...
Не барай пердето! Ами, няма да го барам. Войнът в мен се пробуди и след като разбрах с какво се пълнят палачинките с мармалад, осъзнах, че мармаладът може да се използва и като боички за рисуване. Тук перденце, там перденце... Като свърших, то даже и на перденце не мязаше вече. След това дойде ред на приказката "Бягайте краченца, да бягаме"...
После тоя маниер се предаде и в училище. Даскалицата вика: Трябва да дойдеш на дъската да те изпитам. Е да, ама не. Заседнал съм отзаде и викам: Що пък да трябва? Няма пък". Гледа ме, чуди се, вика ще те обадя на директорката. Ми обади ме бе. То хубаво, ама аз и на директорката й викам "няма пък". Парадоксално, че иначе урока го знаех, ама кои са тия да ми обясняват какво трябва и какво не. Кандардисаха ме с 300 зора, изпях го накрая, даже ми се зачудиха. Ама вече си имаха и едно наум.
После трябвало да влизам в часовете. Ами не ми казвай "трябва бе". Е как няма да имам 130 неизвинени в края на срока. Кой ще ми казва къде да влизам и къде не.. Така се научих и да пия. Не трябвало да пия, не било полезно. Че то кое е полезно. Научих се и дори осъзнах едно малко предимство. Пийна ли и нямам проблем да общувам с нежния пол. Стига разбира се, обектът на желанията ми да не ми рече - не пипай там... Ами наядох се на шамари. Тя пък ще ми каже къде да пипам...
Още ме е яд как изтървах едно страшно гадже. Всичко тип-топ, обичахме се вече близо 10 дена, ежедневно се гледаме влюбено, плезим езици като куче след разходка и се точим един на друг като Боре Гъзото на млада студентка. Един вид - сещай се, че му е дошло времето.. И по някое време тя взе че ми рече: "Абе сега май трябва да си легнем|.
Чак ми се дорева. Пък не е да не исках да си легнем. Ама коя е тая да ми казва с кой да си лягам... Спах в едно вмирисано кафе, отстоявайки честта на рогатите...Сега вече съм поотраснал и поотлежал. С годините все по-улегнал и мъдър ставам. Като отлежало винце oт бъчва във френско селце. Само от време на време малко се плаша някой ден някой да не ми каже:
Не пипай пердето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар