понеделник, 11 август 2014 г.

Той каза, тя каза..


Като далечен пранякакъв си на Адам и поклонник на пранякаквите си на Ева, винаги съм искал да се справям по-добре с комуникацията с отсрещния пол. 

Да, ама като все искам тоалетният капак да е вдигнат, чорапките да са ми в двата края на стаята и да съм абсолютен мастер на дистанционното, нещо не става. 

Затуй и се опитах се да разтълкувам поведението на обекта чрез общуването. И открих колко много различия има в кодекса на евиното такова (най-вече спрямо нашето).

Наскоро имах честта да съм в типична женска компания и като единствен представител на вида Тарзан се опитвах искрено да се забавлявам с разговора с няколкото Джейнита в нея. Е да, ама нещо не се получаваше. Докато се впиша в обстановката и успея да се включа в темата, се оказва, че тя вече е минала по своя дневен ред и се е изчерпала, даже вече е минала към категория "вторични суровини". И с втората така, и с третата... После цял ден се опитвах да ги догоня тия теми по завоя, като същевременно се чудя аз ли мисля бавно, те ли говорят бързо...

Примерен маршрут на тема А: 100 метра и раздвоение на точка B и точка C. Oт своя страна те минават още 100 метра и също се разделят на още две и така до... Аз съм отзад и форсирам болида като опитен ас, ама изведнъж пътят като се разтрои и айде...

Разгеле, в разговор "един в един" по се справям.


Джейн: Да ти кажа ли какво правих днес?
Тарзан: Кажи, разбира се.
Джейн: Сутринта станах, увих малкият Тарзанчо, ама му бяха ... пелените, затова отидох до съседния баобаб и му взех нови две големи листа, едни такива зелени. увих му нови пелени. Пових го. После се разходих из джунглата. Видях една пеперуда. Тя беше една такава, синя, ама на зелени точки. Подгоних я, да я хвана, да направя супа. После се къпах в езерото. Водата беше малко хладка, затова изчаках слънцето хубаво да я нагрее и постепенно да се стопли. Изкъпах се и си измих косата. Виж я как блести. Между другото, рибките в езерото нещо са намаляли. Вчера..... А ти какво прави днес?
Тарзан: Ловувах. (край на цитата).


Обвиниха ме, че съм криел чувствата си, че съм се сърдел и не съм разкривал всичко. По някое време сам взех да се чудя дали пък верно не пазя нещо в тайна. Не се сещах, ама пък и тя беше толкова убедителна.

И така, докато с времето най-сетне се научих да слушам и да не прекъсвам. Като бях малък и все мислех, че ме питат нещо, като ми говорят толкоз. Я съвет ще искат, я да помогна за нещо. Ами... Оказа се, че те просто искат да си говорят.

Изпитна Задача: Да стоя и да клатя умно глава от време на време, докато слушам. Трае средно около 11 минути (9-10 поклащания), а след това получаваш щастлива усмивка и носиш гордо званието "най-прекрасен съпруг/гаджок на света". (Брей, тоз похват какъв ефект имал...)

А най-хубавото е, че си имам и заместник (от време на време я мач, я бира с аверите). Научих го и кучето на тоя трик, а то и без това умее да гледа едно такова умно, умно... Аха, аха да проговори. Ама само клати глава и слуша. После всички се чудят що все тия каки по магазините го галят и обявяват за най-умния и сладък Шаро на света.

Ама тайната само ние с него си я знаем...


Виж още:

Дядо Вазов в модерна България - пази го, Боже, да не прогледне!
10 съвета как да разнообразим сексуалния си живот
Опознай ближния, за да го обикнеш

Кварталният любовчия
Червената роза