понеделник, 4 ноември 2013 г.

"Дневниците на вампира" или чии са близнаците на Инджи

Признавам си без бой - голям съм телеман.

Ще рече, че като цъкна в късните часове телевизора, цяла вечер кисна като теле в железница пред него. 

Първо гледах новините, викам си: какъв патриот ще си, ако не си в час какво се случва в България?! Речено-сторено. Гледах ги чинно цяла година, в края на годината ревях без причина, а кръвното ми играеше като прогнозата на Емо Чолаков по bTV-то. Бре, какво ми стана бе?! 

Отидох в Спешното, там ми викат: Ти само си гледал новините?!  Тц,тц, от раз познаха хората, а им крият парите от Здравната каса, бива ли така? Сега ще питате откъде пък знаят тия какво си гледал и кога (мани, добре че миналата вечер не цъках порноканала). Е, вие мене питате, пък аз реших да питам тях.

- Е как отде? Тез редици видиш ли ги? - и докторът ми сочи три редици с едни симпатяги, досущ като мене. Аха, аха, току да се ухилят и вземат, че ревнат.


- И те като тебе, по цял ден слушат, гледат новините и накрая изпадат в нервна криза. Ти в България добра новина да си чул и видял, не си. Тогаз, защо се мъчиш само?! То и човешкият организъм си има граници, не можеш все с лошо. Вземи го, карай по-спокойно, млад си още.


Така отказах новините. Ама като съм телеман?! Затова се върна вечер и цък, на турските сапунки. Те поне са бавни и спокойни, няма нерви с тях. То не бяха Инджи и Мехмедовци, Неджли и Фикретовци и какво ли още не.. На 12227-мия епизод се отказах, вече не помня от кой сериал.




Знам само, че накрая в главата ми остана въпросът как, аджаба, за толкова епизоди тоя Махмуд не разбра, че близнаците не са от него, а от десетия братовчед на баджанака на зълвата на тъщата на най-добрия му приятел от детинство.. Упс, простете, деветия братовчед, а онзи вече не му беше най-добър приятел, откакто му отказа да гръмне сценариста на сериала (нищо, то и аз вече съм го набелязал).

Зарязах турските сапунки и минах на американски сериали. Че са интересни, интересни са, ама и там проблем развих. След една година, вече не можех да спя нощем. Страх ме беше. Ами ако братя Уинчестър не успеят да спрат Сатаната и той вземе, че реши точно мен да обладае?!


А ако вампирите не могат да се разберат кой да цунка Нина Добрев (че то и аз ще я цункам бе, не сте казали) и решат да си го изкарат на простосмъртните? А ако имам рядък синдром и ме закарат в Спешното, пък там д-р Хаус ме цапардоса с бастуна да види колко точно ме боли? И вземе да ме пита как съм срещнал майка ви (чия точно майка???) и ми се накара, че вместо да треперя като новобранец, е редно да се държа не кат мъж, а кат двама мъже и половина?! Дотук и с тия сериали.



Ама като съм телеман?! Минах на публицистика. Там поне изборът е голям. Голям, голям, а пак в чудо се видях. Изправих се лице в лице с Цветанка Ризова, излязох на светло с Люба Кулезич, открих оригинала с Иван Гарелов, пък накрая едно прасе все искаше да влиза с мене в тоалетната и да ме кара да пускам чинно водата (аман, човек и по нужда не може да иде на спокойствие).


От всичко това разбрах само едно - че по първи канал Бойко води на Станишев по рейтинг, по втори Бойко е след Станишев по рейтинг, по трети Бойко дори не е и в десятката по рейтинг, а по четвърти питат кой всъщност е тоя Бойко.

Така отказах телевизията. Ама като съм телеман?! Затуй по цяла вечер кисна пред тъмния телевизор като теле в железница. И си ми е добре, добре...

Няма коментари:

Публикуване на коментар