За българската журналистика или правим ли журналистите секс

За журналистите не знам, ама родата им до десето коляно направо не смогва.

Като се почне от майката та до шестата братовчедка, дето не си я и виждал даже...

За майчинския инстинкт или мамо, ударих се

Удря си пръстчето и хуква веднага да го цунка. И тя какво да прави, ми цунка го.

Да бъдеш или да не бъдеш

Надигна се бавно от леглото, поглеждайки към прозореца. Още беше тъмно и в полумрака не различаваше никакви очертания. Очевидно бе съвсем рано. Опита се да се изправи, но опитът беше доста неуспешен и залитна на една страна.

Ода за една любима... не я приемайте насериозно, ревнувам

Как да не те обичам?!

Ти си ми била винаги верна. Била си с мен и в трудните и в добрите моменти, подкрепяла си ме, когато най съм имал нужда от теб. И в празници и в делници. Не те боли глава вечер, нито пък си изморена от тежкия ден.. когато те желая.

Данчо и реклами? Да, да

Какво ли му трябва толкова на средностатистическия българин?

Само верен приятел, жена и хубава бира. А знаете ли, че той има много специални дрехи? Той раздава подаръци и лети много бързо. Той е супер българин. Само дето е дебел.

Идеалният мъж Vs Идеалната жена

Тe бяха идеалната двойка.

Той работеше достатъчно, за да може да й осигури радост, купувайки й нужните тоалети или любими парфюми. Не беше капризен, затова предпочиташе да посещават който и да е ресторант.

За честта на закона (Бонд..ев)

- Пепииии, време е да ставаш!

Пепи обаче имаше коренно различно мнение по въпроса. Той отвори мързеливо лявото си око, колкото да се запознае с източника на досада, след което се зави презглава с юргана.

За честта на закона (краят на началото)

Старши детектив Сребролюб Златарев (титлата е задължителна, знаете ли колко години се трепа човека за нея) въздъхна и затвори папката на бюрото си. Отново се очертаваха мрачни, изпълнени с тежка работна участ, дни.

(За) И против ромите

"Бате, Бате, дай едно левче".

С тези думи почти ежедневно можеш да се сблъскаш я на някой светофар, я в подлеза. Няма смисъл да питаш що е то - мъничко, тъмничко, сополивичко. Това е просто циганче.
Проблемът е, когато от малко е приучено на лоши навици и отучено от добри такива.

"Кака (мама, тате, баба, дядо и родата до третото коляно) е много болна, дай левче за лекарства".

Макар и аз самият да съм привърженик на "ракиения" метод като лек за болести, не ми се вярва да е особено ефективен, ако се практикува при всяка настинка. Това обаче не пречи на безспорно талантливото откъм драматични способности хлапе да изкара ред сълзи. Някои се спират и дават. Други го подминават.

В крайна сметка обаче, в края на деня има достатъчно за бутилка "Пещерска" (не се хващайте за марката, може да си взимат и домашна отнякъде). Така, като първо впечатление, можеш да възприемеш родния вариант на ромите

Трудно е да възприемеш и циганина като отделна единица. Той почти винаги е част от нещо по-голямо, обединено и неразединено, наречено КАТУН. Катунът живее в постройки, на които вероятно по Османско време биха завидяли, но които в сегашния си вид не стоят особено добре  естетически. Ухаят на мекици, алкохол и на остра нужда от вода (ако не е валяло). От време на време им липсва и ток, но това е защото правителството е забравило да им го плати... Това е второто впечатление от тях. Стига да имаш желание да стигнеш до него.

Ще си призная нещо - Не харесвам циганите и не го крия. (Същевременно не съм почитател и на Сидеров, защото първо е доста краен, второ зад тезата му прозира доста крайна мания за величие). Не искам и да ги наричам роми. За мен ромът е нещо коренно различно.

В това понятие мога да вложа етническа принадлежност, но честно казано, не виждам към какво точно принадлежат. Много по-точно би било да се каже етническо нагаждане. За мен циганите не понадлежат на интеграция. Не заради друго, а защото и сами не го желаят.

Те са били номадско племе, номадско племе са и сега и вероятно ще си останат такова и занапред. Което за самите тях едва ли е лошо. Лошо е по-скоро за нас.

Ще се опитам да обясня защо, като представя някои отличителни техни белези, такива, каквито ги виждам.

1. Работата - Циганинът не работи, той се храни от работата на другите. Пр: Краде ток, дърва, отопление, дрехи, храна или казано иначе, каквото намери. Той бяга от работата като дявол от тамян.

2. Бъдещето - Циганинът не харесва и думата "бъдеще". Той живее ден за ден, защото просто не му се налага да мисли занапред. Макар и първично, това да има нещо за хапване и пийване е достатъчно, за утре ще се мисли утре.

3. Циганинът и правата - Циганинът има права и не се притеснява да си ги отстоява. Прави го  предимно в Съда в Страсбург. За да не е еднопосочна връзката, в повечето случаи и съдът му се отблагодарява, като ни праска поредната присъда за нарушаване на човешките права.

4. Европата - Циганинът е "европеец". Доказа го една белгийска депутатка с трогателен начин на мислене - Елс де Гроен. Ние не сме, просто защото не защитаваме правата на малцинствата си.

5. Децата - Циганинът определено обича децата. Особено своите. Но не обича кондомите. Вероятно и затова увеличава семейството си правопропорционално на броя българи, които бягат от България.

6. Животните - Циганинът "обича животните". Той живее заедно с котки, кучета, коне, кокошки, мишки и всякакви представители на флората и фауната. От време на време е склонен да ги използва  като черноработници и не жали средства и сили, за да извади най-доброто, на което са способни.

7. Забавлението - Циганинът умее да се забавлява - факт, който едва ли някой ще може да оспори. Що се отнася до купона, направо бледнеем. Дето се вика, не му е нужно кой знае колко. 

8. Чуждото - Циганинът обича да краде - какво има да му разяснявам. У нас "ромите" намаляват предимно от произшествия по електрическите стълбове.

Мога да пиша и още, но не е хубаво да съм съвсем краен. Вярвам, че някой ден тази ситуация може и да се промени. Това обаче няма да се случи, ако възпитанието на циганите като културно наследство продължава да идва от тях самите. Има единични примери като един професор Чирков например, които дават повод и за оптимизъм. За съжаление, обаче, те са малцинство.

Пък и вече сме в Европейския съюз и промяната честно казано ми се вижда все по-далечна. Защото от една страна старата и мила Европа оплаква съдбата на дискриминираните роми, но от друга така и не посмява да отвори повечето си граници за тях. Макар че аз съм склонен лично да разбера Елс де Гроен и обещавам да го сторя в момента, в който тя започне да изпраща целувки на поредната каруца в центъра на Брюксел.

И за да не ни обвиняват, че не искаме да интегрираме ромите, ще кажа, че вече сме го сторили. Не вярвате?! Тогава изслушайте определението на един средностатистически американец за това що е българин.

Това е едно такова мъничко, черно и сополивичко...

Кой ми сгреши математиката?

Нещо ми е сгрешено в математиката. Че съм мъж, мъж съм, ама дорде са ме изчислявали, май не са внимавали много.