Замисляли ли сте се някога колко много се различават мъжете от жените?!
Не говоря за физиологичните особености, с тях трябваше шокиращо да се сблъскам още в началната детска градина, когато учителката отчаяно ме дърпаше за ръка и ми обясняваше как не мога да вляза с най-добрата си приятелка в женската (май е доста силно казано, по-добре е да е момиченце-шката) тоалетна.
Та тогава за първи път се сблъсках с предразсъдъците относно момченцата и момиченцата. Вече малко, ама все пак поотраснал, позабелязах и някои разлики в анатомично отношение. Още повече, когато с една друга приятелка играехме на чичко доктор и аз съвсем усърдно се стараех да не изпусна нито един признак или симптом за бъдеща настинка. Е, такъв не намерих, но за сметка на това рано, рано открих, че голото женско тяло винаги може да ме жегне по един такъв много приятен начин (Добре де, изчервих се).
Но както и да е, бия си едно шамарче и се връщам към идеята, че съвсем зачезнах в дербите на мисълта си. Та за мъжете и жените - имаше една много хубава книга, която обобщено казва доста умни неща - "Мъжете са от Марс, жените от Венера". Дали сте се замисляли някога колко вярно е това?! Цял живот се опитвам да разбера жените и това, до което се добрах е усещането колко сме различни двата пола - като усещане, светоглед, емоции.
Един прост пример: опитваш се да решиш проблем с приятелката си. Сядате, и тя започва да ти казва как се чувства. Е, хубаво, но в момента, в който започне да споделя, ти пък решаваш, че си на стола с гилотината и възприемаш думите й като бич божи, с който тя те обвинява за въпросния проблем. И оттам насетне се стига до N-ти брой кавга и айде старата приказка на нов глас.
Друг вариант - жените често са склонни да се тревожат за неща, които още не са се случили. Ей така, имаме проблем и изведнъж нежният пол създава в мозъчето си такива сценарии, пред които и Хичкок бледнее. Е, чакай де, то това може и никога да не се случи. А де?! Страхът от неизвестното май винаги е склонен да ги плаши сериозно... (Тук се сещам се за онази приказка, дето бабите седнали да реват за нероденото бебе, което можело да падне от люлката).
На фона на проблемите в една мъжка компания (мама му стара, момчета, нямаме бира или кабелната спря, сега как ще гледаме мача... (пак ме е срам) тези неща наистина изглеждат доста задълбочени. Та за момиченцата - те обичат да мислят, а за момченцата - тях ги мързи да мислят.
Трети вариант - жените са чувствителни и не се страхуват да го покажат, мъжете до голяма степен също са чувствителни, но по-скоро биха предпочели да обсъдят дупето на колежката или размера на сутиена й, отколкото да разсъждават върху собствената си емоционалност. И все пак ще ми се да река, че е нужно и малко общуване. Не бих могъл да очаквам, че всеки път мога да разбирам някоя жена (защото, повярвайте ми, когато тя търси съвет, всъщност търси просто изслушване и разбиране, съветът е по-добре да си го запазиш за себе си :), но ако не друго, то поне мога да опитам.
Така, че ако намерите време, открехнете го това книжле за Марс и Венера. Не гарантирам, че ще има полза за всеки, но пък не мога да твърдя и обратното... В заключение, поне на мен ми се струва, че това май по-скоро е приказка за момиченцата, отколкото за момченцата. И ако се намери мъж, който да си е изпилил нервите, стигайки чак до това финално изречение, евалата.
Пък аз отивам да си взема бира, че мачът почна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар