- Колко ли нагъл трябва да бъде човек, за да паркира точно под знак "Спирането забранено"?
Той се огледа смутено и се отдръпна от задната част на автомобила.
- За да сме честни, то и този знак не се вижда особено - запротестира, докато я оглеждаше. Неволно се усмихна. "Много е хубава", помисли си. Явно дядо Боже е бил доста щедър при производството на този изключителен експонат на женското присъствие.
Тъмна къдрава коса, макар и скрита зад фуражката, очите й бяха големи и изразителни, с цвят на лешник, а тялото й... ами как да има забележки... Униформата само още повече й придаваше сексапил, та като се има предвид, че и без това си го притежаваше, направо си ставаше едно голямо "УАУ"...
- Сега обаче се вижда - отвърна строго тя, без да се смущава от положения с направо невероятно висока оценка изпит - и по този случай ще ви съставя една глоба. Така другия път ще се научите да уважавате закона. Благодарете се, че веднага не ви закопчавам колата.
"Разгневена е дори още по-привлекателна", помисли си той и понечи да протестира. Една мисъл обаче се шмугна през главата му и набързо се отдалечи по градските улици. Това бе достатъчно и непознатият младеж млъкна. Постоя малко така и после отговори:
- Съгласен съм. Напоследък хората действително не се замислят върху постъпките си.
Усмихна се и попита:
- Ще излезете ли с мен довечера?
Тя спря да пише и леко смутено отвърна:
- Не.
Това бе твърде жалък опит.
- Обещавам да паркирам само, където трябва, да не превишавам скоростта и да спазвам всички пътни знаци, опита отново той.
Вторият път бе доста по-обещаващ.
- Не излизам с непознати.
Той се усмихна.
- Добре де, а как някой може да ти стане познат, ако първо не се запознаете.. - подсмихна се на шегата си и с това предизвика усмивка и на нейната уста. Тя побърза да се върне към писането на фиша, преди да е изгубила цялата строгост на закона, която носеше в себе си.
По улицата се приближи непознат и навъсен гологлав чичко. Без да каже и дума, той отключи вратата, влезе в автомобила и потегли с мръсна газ. Героят ни едва успя да се отдръпне, преди целият да потъне в пушек. Тя пък остана с отворена уста. След минута мълчание все пак се окопити и успя да попита:
- Ама това не беше ли вашата кола?
Не се сдържа да не се усмихне.
- Не съм твърдял да е моя...
Тя спря да пише и се вгледа ядосано в него.
- Тогава защо не ми казахте и обратното?
- Защото така нямаше да има начин да спрете и да ви поканя на среща - лаконично откровен бе отговорът му. Тя го погледна, след което най-накрая лицето й се раздвижи от усмивка. А той си помисли, че дори и само чакането за този момент си е заслужавало.
- Добре. Но не си мисли, че си се отървал. Така и така ще си платиш глобата в ресторанта - разсмя се тя и му записа телефона си на листа от фиша.
Два месеца по-късно се ожениха. Явно бяха намерили един в друг това, което търсеха. Така и така си бяха изключителни експонати на мъжкото и женско присъствие.
А парадоксалното бе, че той дори нямаше книжка...
Виж още:
10 съвета как да разнообразим сексуалния си живот
И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия!
За българските мъже и секса
За момченцата, момиченцата и не само физиологичните им особености
За ефектната опаковка и под нея..при мъжете и жените
Кварталният любовчия
Няма коментари:
Публикуване на коментар