Познаваш ли границите си?!

Познаваш ли границите си?
Знаеш ли на какво наистина си способен в този живот, който твърде често преминава като лента пред очите ни? Твоят живот! Да, единствено твой.

Естествено, че ще се намери някой да каже - еее, ама това звучи твърде егоистично, нали живеем в модерно общество, трябва да се съобразяваме един с друг.

Простете ми, явно съм твърде първичен. Вярвам в себе си и в изконното си начало, което ми дава право да съм най-важният човек в живота си. Да съм егоист, да отстоявам мечтите си, да задоволявам нуждите си и да летя с крилете си в тази посока, в която сам избера. Това е, което руши наложените ни граници.

Правила и догми винаги ще има и винаги ще има някой, който ще се опитва да те спре именно с тях. Защото ТРЯБВА! Защото така е ПРАВИЛНО! Защото ВСИЧКИ ДРУГИ ПРАВЯТ ТАКА! И докато се съобразяваш с тях, трудно ще полетиш. Оковите тежат, а границите се стесняват... Затова в моя живот имам собствени граници и собствени правила. Едно от тях е да говоря или пиша за себе си.

Егоистично, а? На който му е интересно, чете и се (или пък не се) припознава, на който не, да пие едно и да е жив и здрав.

И това съвсем не ми пречи да обичам. Но да обичам хората, които са го заслужили. Хората, с които сме вървяли рамо до рамо през годините, натрупали сме бойни белези, печелили сме и сме губили заедно и сме заслужили уважението и обичта си, приемайки се такива, каквито сме, независимо дали сме уникални душковци или абсолютни задници.

Ако си от тях, обичам те! Вярвам, че можеш и повече, независимо от всичко постигнато, просто защото в твоя живот границите определяш само и единствено ТИ! Навремето Томас Едисон е казал: Ако правехме нещата, на които сме способни, щяхме да се изумим от себе си! Сега (при)светна ли ти?

Та, ще попитам отново: Познаваш ли границите си...