София - расте, но не старее

Расте, но не старее

"Расте, но не старее" - eй това е девизът на милото ми родно градче, което отдавна вече не се вписва в използваното от мен понятие. То е отдавна пораснало, нараснало досущ като един типичен български чичко, който е прекалил с дюнерите и биричката и вече не може да си сдържа шкембенцето...

Хората идват и.. рядко си отиват. Остават тук, защото каквото и да си говорим, София дава шанс и възможности. Оттук насетне може и да гониш Михаля, но поне има кoго да се гони. А дали ще го стигнеш, от теб зависи.. Често обаче го стигат именно най-амбициозните, а те като по навик не са кореняци. ..

Та затова София расте, расте, но не старее. Пенсионерите май повече решиха да си изкарат старините на село. Не че изцяло ги няма, обикновено стоят прави в градския транспорт, докато уморените от живота тинейджъри подскачат под напора на седалките... Но на село наистина е по-добре. Пенсионерите трудно виреят в града.
Стоте лица на столицата

"Много сме, силни сме". В София можеш да срещнеш всякакви етноси, разноградности, да се наслушаш на най-различен акцент, който след година-две вече е прераснал изцяло в шопски изговор. Ще речеш, че тук у нас, във всеки квартал говорят различно.

Отделно от това, по булевардите се разминават БМВ-та с леко набити чичковци, носещи две-три килограмови герданчета с каручки с понита, на които се чува звучно: Дий, твойта мама, дий.. И горкото конче прави: дий, дий, докато не изпълни целта - да спре пред някоя автобусна спирка и не задръсти тотално транспорта. Оттук насетне въздухът се изпълва със звучното съчетание на най-различни клаксони, примесени с автентични български майни.

Визията

"Същата работа". Къде другаде в Европа можеш да срещнеш такова уникално съчетание от поостарял модернизъм и ориенталска обстановка. То малко върви така - Шератон с изкопи за метрото, Цум с турската джамия, Халите със женския пазар. Затова пък е удобно - минава срещата с президента и можеш за две минути да отскочиш до женския пазар и да си накупиш марулки и доматки от някой мургав симпатяга, дето ще ти ги даде съвсем евтино - по евро килото (кило, ама друг път). И въпреки това в София е уютно. Особено вечер.

Модерен кмет

Какво да си говорим за Бате Бойко? Толкова противоречива и известна личност отдавна не сме имали за градоначалник. Ем не го харесвали, ем цепи рейтинга като коледар агнето. Пък и кой друг ще тръгне сам с багера да събаря постройките по Околовръстното? Може и да е голяма атракция, но наистина милее за града. Обратнопропорционално на топлите му чувства към Станишев например. Пък и на нас, българите, май наистина ни е нужен някой с по-твърда ръка. Ей така да удари с юмрук по масата и да викне: Кой си хвърли угарката тука?! Е, как кой, който и да е, вече я вдигна обратно... За последно май беше шефът на Градския транспорт...

Толкова за София. Като ида на море лятото, може да пиша и за Варна. Или пък за рускините, кой знае...