Старши детектив Златарев (нали помните какво ви казах за титлата) протегна ръка към чашката с
кафе и отпи бърза глътка. Въх, че горчеше. Никак не го обичаше без захар, ама като пазеше диета.
Нали жената все мрънкаше, че талията му така растяла, че скоро щял да му трябва пеньоар и той взе,
че се комплексира. Не че това имаше значение, важното бяха постиженията му, които така го топлеха
през последните няколко години, че още първата зима пресметна, че ще може да намали сметката за
парно с около 50 лева.
За съжаление, г-жа Златарева съвсем не се вълнуваше от горещата му служебна
биография и явно й беше доста студено, та навакса с отоплението и за него. А бе, въобще, напоследък
отношенията им никак не вървяха. Веселка непрестанно беше в депресия (кой я е кръщавал тая жена,
не знам). И явно подвластен на максимата на Фройд, си бе избрал такава женичка, дето беше досущ
като майчиното му тяло. Обичаше среброто и за него.
Та Весето намери набързо цаката на депресията
- като я хванеше, взимаше кредитната му карта и отиваше в най-близкия мол на шопинг. Вечерта се
връщаше със 100-каратова усмивка (не че изглеждаше така, просто толкова струваше) и три пълни
торби с лачени обувки и беше много щастлива за около два три часа. Само дето като си видеше
извлечението, този път той изпадаше в депресия.
На сутринта процедурата се повтаряше и така до
пълния фалит на семейство Златареви (това все още не се е случило, защото главният ни герой е
отговорен мъж, но да не забравяме, че и той си има своя праг на търпение).
Най-големият проблем на
старши детектив Златарев обаче бе, че много искаше да имат деца, а такива не се задаваха на
небосклона. Веселка категорично отказваше да имат такива, което бе парадоксално, тъй като
майчинският й инстинкт очевидно бе на висота - по цял ден си говореше с обувките си и им викаше
"мамини златни".
А очевидно разстроен от семейната ситуация, старши детектив Златарев наваксваше
изцяло в кариерата, отдаден докрай на борбата с престъпността. И беше решен на всяка цена да
докопа Кумът, на когото така беше насъбрал, сякаш той му пилееше парите от кредитната карта (виж,
вината за липсата на деца не успя да му прехвърли, по разбираеми причини от физиологично
естество).
- Шефе, шефе! - в стаята нахлу верният му помощник Кирчо Кирчев, по прякор Киро Салата (сега
някой ще вземе да ме поправи "Скалата бе, не салата", само дето няма никаква грешка). Кирчо много
обичаше шопската салата и всяка вечер като се върнеше, си печеше чушчици, режеше лука, доматките
и си стъкваше една солидна салатка.
После опъваше трапезата, слагаше мезенцето и наливаше в
чашката традиционната българска...боза. Щото алкохол не близваше, даже и се хранеше разделно.
Сега тая комбинация на какво бие, аз идея си нямам, но в крайна сметка това си е проблем на Киро,
на него като си му харесва, халал да му е.
- Стига си ме шефосвал, казвай какво има?! - ядосано попита старши детектив Златарев и тръсна
чашката с кафе на бюрото си.
- Ами такова, нашите хора се обадиха. Засекли са Мирко Шамара да влиза през задния вход на една
детска градина. Пък той нали няма деца, видя ми се подозрително и реших да те информирам - рече
Киро Салатата. - Да ги пратя ли да видят какво става вътре?!
- В никакъв случай - нашият герой така рязко стана от стола, че всичко около него подскочи. Дори и
чашката кафе проля две-три капки отвън в знак на несъгласие. - Ще застрашат операцията. Да
стоят където са, ако трябва, при нужда ще влязат по-късно.
В интерес на истината, за тайната операция под кодовото название "Златното око"
знаеха само двама
души - старши инспектор Сребролюб Златарев и скритото му оръжие, което щеше да се внедри сред
врага като шпионин от най-висока класа. Всъщност за нея вече знаете и вие, но искрено се надявам
това да си остане между нас.
- Каква тайна операция бе, шефе? - опули се Киро Салатата. Явно бе, че е в пълно неведение.
- Замислил съм една работа, Кире и този път Добролюбков няма да се измъкне, даже няма да разбере
откъде му е дошло. Както се казва, с неговите камъни по неговата глава. Имаме шпионин, Кире,
шпионин. В него ни е надеждата.
Да се каже шпионин, може би бе малко пресилено. Защото въпросният бе едва метър и шейсет и два,
тежеше 50 килограма, имаше непокорна щръкнала рижа коса и може би най-важното, бе едва на
девет години.
Е, да, вече притежаваше и някои забележителни постижения като това да е гордостта
на трети А клас на 127 СОУ по изстрелване на слюнка в десятката или да улучва тоалетната чиния от
средата на банята, докато пишка, в девет от десет случая, но как точно те щяха да му помогнат срещу
доказания главорез Антоний Добролюбков по прякор Кумът, само той си знаеше. Всъщност и
старши детектив Златарев знаеше, макар да си беше доста потаен по природа.
Затова може би е по-
редно да наричаме малкия Пепи Бондев не точно шпионин, а по-скоро шпионче. Но пък коя глава на престъпна фамилия би усетила точно тая заплаха?! Тайното оръжие вече беше на ход.
Няма коментари:
Публикуване на коментар