неделя, 29 септември 2013 г.

Господинът от Лондон и приключенията му с един български катаджия

Гумите изскърцаха недоволни от рязката промяна в мнението на водача си, но в крайна сметка се предадоха и спряха да се въртят, лишени от и без това минималните си шансове за проява на свободна воля.

След 20-30 метра спирачен път Ауди-то се закова на място, а господинът от Лондон учудено се взря в униформения пред него, продължаващ да размахва упорито палката, като че от това зависеше живота му.

- Сержант Башбозуков! - представи се той - Документите за проверка.


Господинът от Лондон се наведе да рови в жабката, когато изведнъж на намръщеното лице на катаджията се появи признак за лека усмивка. Устните му се сгънаха нагоре и усетила възможността да се покаже на въздух за първи път от няколко дни, тя се разля с кеф нагоре, подсказвайки, че за единия от двамата събеседници предстои нещо много приятно, при това изцяло за сметка на другия.

- Ама аз тебе те познавам бе! - отсече сержант Башбозуков. - ти си оня известният, дето все го дават по телевизора. Дето пиеш бира с нашто момче, футболистчето. Сещаш ли се, бе, онова, македончето... как му беше името?!

Че как да забрави. Въздъхна тежко, изцяло на принципа "виновен до доказване на противното".

- Така си е, сержант. Давайте по същество, моля ви, закъснявам за снимки.

Башбозуков го позагледа, свали фуражката и замислено се почеса по вътрешната част на ухото с бавни и въртеливи движения. Сетне измъкна пръста и след като не откри нищо интересно в намереното, отново се съсредоточи върху събеседника си.

- Ти, друже, знаеш ли, че караше с повече от 10 километра над превишената скорост?! Щем, не ще, ще се глобяваме.

- Колко?! - попита вежливо господинът от Лондон, макар че и на него вече взе да му идва в повече. Насажданата с години типичната английска вежливост обаче държеше ситуацията под контрол и набързо потуши нотките на гняв, опитващи се да вземат връх в настроението му.




- 150 - рече бързо сержант Бошбозуков.

- Как 150 бе?! - при споменаването на цифрата, британската вежливост уплашено се сви и гневът му изскочи в цялата си мощ, показвайки, че дори и при типична английска знаменитост месеците, прекарани в България определено имат значение. - за 10 км. превишена скорост 150 лева, ти луд ли си?

- Тц!, отсече полицаят. - не лева, паунда. Иначе, братле, ще взимаме книжката.  И без това за тебе тия кинти все едно бълха те ухапала.

- Ама това си е чист подкуп - ядоса се господинът от Лондон. - сега пък и паунди. Дори и да исках да ти дам толкова пари, не нося такава сума в себе си.

- Е, че то това проблем ли е? - усмихна се сержант Башбозуков. - ей тук наблизо има банкомат, ще изтеглиш. А бе, я направо карай напред, аз ще ти покажа къде да свиеш - и пъргаво се метна на мястото до шофьора.

Господинът от Лондон избърса челото си, опитвайки се да се убеди, че е по-добре да не влиза в излишни конфликти, защото така и така закъсняваше за работа. После запали ауди-то и потегли. Колата бавно и методично се насочи напред.

- Засили малко бе, друже, нали бързаше, какво се влачиш?! - обади се недоволно сержант Башбозуков. - ей там, свий вдясно и след 50 метра сме на мястото.

Господинът от Лондон слезе и се приближи до банкомата, въвеждайки вътре четирицифрения код. После взе банкнотите и се приближи до събеседника си, подавайки му няколко от тях.

- Нямам обаче точно, все са по 20 - намръщено каза той.
- Нямаш грижи! - отвърна катаджията. - и за да ти покажа, че ние българите сме мили хора, ето ти 10 кинта ресто, да се почерпиш една бира. Айде, и да внимаваш със скоростта.

Башбозуков метна фуражката на темето си и се отдалечи, а господинът от Лондон поклати глава недоволно и отсече ядосано: "За какво въобще ми трябваше да идвам в тая София?!".

Дочул последните думи, сержантът се обърна и ухили широко, разкривайки пожълтелите си от никотина зъби. Сетне се провикна:


"Не е от града, приятелю, от картата е. С поздрави от македончето Барбуков"...