Кога някой Супергерой ще спаси България

От малък се надявам някой да дойде да ме спаси. Ще речете: че от какво има да се спасява едно новородено, нали всичко си му е наред. Е, да, ама не.

Като типичен представител на всичко българско и родно, що аз тача и милея, израснах с комплекса за Месията, дето трябва да дойде и да ни оправи положението. 

Все пак това са си традиции - с тях са расли и поколението преди мен, и това преди него, че и това преди него (за следващото вече не съм сигурен, тях мисля, че руските братушки наистина ги спасиха, така че поне те могат да си отдъхнат).

И ето, че минаха години, освобождението дойде. Първо беше демокрацията. Тя пък беше в толкова секси опаковка, че взех че се освободих и сексуално. Отначало с Лияна Панделиева, после и с полуголата студентка Лада ("Мис Протест й викаха, как да я забравя), покрай която се сдобих с един сериозен проблем - видя ли руско возило от тая марка на улицата и веднага ми става... арно на душата и не само (добре, че излязоха от мода тия возила, иначе голям зор щях да видя). 

Та от "Мис Червена Бабичка" през "Мис Червена роза" до "Мис Протест" - от оръдие на труда тялото ни стана оръдие на прогреса. Пак се трудихме, но вече далеч по-свободно и с далеч по-голям кеф, та прогресът се изчисли най-вече в положителния прираст на глава от населението.

Мина, не мина време обаче и комплексът за спасението пак се завърна - по-силен от всякога. И пак го зачакахме... Месията де.

И той дойде. Не беше толкова секси като демокрацията, по-скоро беше достолепен, с аристократична осанка, че и потомък българин, както си му подхожда на един Месия. Говореше бавно, клатеше още по-бавно глава, само дето трудно му се разбираше. Барем, с триста зора накрая разбрахме че му трябват 800 дни, за да ни оправи. 800, 800 да са. 

Седнахме и зачакахме. И чакахме, ли чакахме. Уви, минаха 800, 1000, 10 000 дни, ама ефектът - нулев. И понеже сме си нетърпелива нация, все го питахме, ще се оправим ли скоро, а той поклати мъдро глава и рече: Вервайте ми. Като му дойде времето, ще ви кажа.

Е да, ама туй време така и не дойде. Затова и зачакахме нов Месия. Само че попрепатили с последните кандидати, тоя път имахме и известни изисквания. Да е супергерой. Superhero, за недоназнайващите английски може и СуперКиро. И той дойде. 

В резюмето му ясно беше описано, че (буквално, не преносно) е вадил горещите кестени от огъня с голи ръце (покрай тях и доста народ извадил), че вместо да размахва вълшебната пръчка, удря с юмрук по масата и че ще работи изцяло в ползу роду (тоест: народу). За компенсация от време на време ще слиза при простосмъртните и ще им прави компанийка на мезе и ракийка, разбирай от типа "народен супергерой".

И настана борбата. Той се бори дълго и с всички сили, бори се, удряше по ракийка и мезе и пак се хвърляше в битката срещу душманите, но така и не успя да се пребори. И ето че пак останахме сами и с вечното очакване за новия спасител, който да ни освободи от тегобите.

Докато един ден не се обърнах към Дедо Боже и го запитах: Дедо Боже, аз ли криво ти се молих, ти ли криво ме разбра?! А той ми отговори: Не мрънкай, не разбра ли, ТОЙ вече е тук, при вас и ви чака!!!

Още същия ден разбрах. Ремонтът на "Терминал 2" беше приключил...

Виж още:

Господ е българин!
Младите да са живи, те, младите!
България без правила или защо ми дреме на шапката
Приключенията на един БГ емигрант
Дядо Вазов в Модерна България - пази го, Боже, да не прогледне!