понеделник, 31 март 2014 г.

Не се гаси туй, що не гасне!


Още навремето сме го казали - "не се гаси туй, що не гасне"!

Мустафа Кемал се позамисли, облиза палец и прокара доволно пръст по мустака, който и без това си бе доволно зализан отляво надясно (или отдясно наляво - по ваш избор). Сетне премести топа на G8.  

- Айде, бай Василе, твой ред е - рече и се усмихна гяволито. А Бай Васил гледаше дъската, но мислите му блуждаеха в съвсем друга посока. Беше си му мъка в душата, как да е иначе. Мъка за туй, що се случваше в милата му България.

Бе посветил дните си на тая земя на милата си родина, съдбата си - в извоюването на оная свобода, де гореше в сърцето и носеше плам в очите, на битката, що го караше гордо да каже "близо е времето вече - българинът не ще бъде раб, а свободен". Уви, бе 21 век и нямаше кой да спасява - просто защото българинът вече не желаеше да бъде спасен. Огледа набързо дъската и премести офицера на F6. 

- E туй пък що?! - зачуди се Мустафа. - ти май  вече съвсем я отписа тая партия, Апостоле?! 

Отписа я, как да е иначе! Пет века се бориха за независимост, дадоха хиляди жертви за свобода и независимост, за да избягат от турско влияние, а ей го - вече колко години кой и да дойде на власт в България, все с ДПС-то се коалира. Не бяха социалисти, седесари, леви, десни, прави и корави.. как и да се наричаха, формулата все една и съща се оказваше. Аман от тая пуста политика. 


Кемал се раздвижи, взе дистанционното и включи телевизора. Беше време за новините на турски. Само дето още не бяха почнали. На екрана Козей се разправяше с Гюней за устоите на модерната турска жена, чиито морални ценностти и вяра в патриархалното общество я превръщаха в мечтан обект на подражание за всяка уважаваща себе си домакиня. По БНТ-то пък куките най-сетне видяха сметката на Джаро, след като верният му Фарук реши да му тегли чертата.  

Смартфонът извъня. Бай Васил погледна - беше пра-пра-племенничката му Стефана, която го диреше по Viber-a. Добре, че бяха технологиите, че да се чуват от време на време - нищо, че той бе горе на небето, а тя -долу на земята. 

- Вуйчо, вуйчо, родих момиченце! - изпищя възторжено тя. - кръстихме го Фатмагюл на дядо Фатих. 

Мустафа Кемал премести царицата на дъската и с доволна усмивка заключи - "Шах и мат". Бай Васил го погледна и тъжно се усмихна. Сети си се пак за оная ми ти стара и любима фраза, де обобщаваше цялото му битие - "ако спечеля, печеля за цял народ. Ако загубя, губя само себе си". И пак си го хвана носталгията. Беше си му мъка в душата, как да е иначе. Мъка за туй, що се случваше в милата му България. 


А Кемал смукна от наргилето, пое дълбоко дима, та му подаде и на него.  

- Дръпни си, бай Василе, дръпни си да ти мине! И не се притеснявай, че ще изгасне. Още вий сте го казали - не се гаси туй, що не гасне....


Виж още:

Дядо Вазов в модерна България, пази Боже, да не прогледне
10 съвета как да станеш секссимвол в България
Кога пръст при пръстта отива
Дневниците на вампира или чии са близнаците на Инджи?
Приятно ми е! Коцколин Иванов..
Кога някой супергерой ще спаси България?
Приключенията на един БГ емигрант
Господинът от Лондон и приключенията му е с един БГ катаджия
Сценарият, скарал bTV, Нова ТВ и TV7
10 съвета как да подобрим сексуалния си живот
Мъжки времена или що е мъжки мозък
Секс проблеми или да вдигнем самолета с Кунчо
И не въведи нас в изкушение, но избави ни от Лукавия
Кварталният любовчия

Няма коментари:

Публикуване на коментар