Знаете ли що е то High-Tech комплекс, мили ми сънародници?!
(и вас, дето сте зад граница, също ви броя - ако вече не се чувствате българи, ми пишете на лична и ще ви премахна от тоя Article).
Това е същият тоя синдром, де така й е...а мамата на родната реч омайна-сладка, че ако й пробвате новия рилийз нейде във Врачанско и моментално ше ви канселират поканата.
Ще речете "голям праз, важни са истинските френдове, тия, с които да ударите по една студена бира и да ви дреме на фейса за всичко останало, включително и за тия, ситуирани във Врачанско".
Е така, така, но от време на време човек требе се и ъпгрейдва, щото иначе вместо фешън, вечно си остане олд скуул и никой няма да го бръсне за слива (демек нема да има кой да го чеква от време на време).
Както казваше дедо Гацо мъдро навремето: "Цел живот дедлайн гониш, дедовото! И никой те не пита, аджаба, щещ ли го, не щеш ли го тоя мийтинг. Фиксира ли те рогатият, измъкване нема".
Та затова, ще да го финализирам тоя артикъл с титана на мисълта, чичо Шекспир - to be or not to be? Ъпгрейднато, туй ще рече дали и аз, аджаба, да си извадя смартфона и да се ситуирам умно в екрана, за да съм изцяло кийп ин тъч.
Щото откак аз и шофьорът, демек драйвъра, сме единствените в градския транспорт, де не кликаме из целия път, се чувствам някак out of space. И за него не знам, ама мен ме си ме гони High-Tech комплекс, та чак ме и стига...
Няма коментари:
Публикуване на коментар