Шерлок от Подуене бе един от най-великите детективи на своето съвремие...
Толкова велик, че скромността му не му позволяваше да се окичи със славата, която безспорно му се полагаше.
По тази причина бе познат най-вече в квартала и особено в местното кръчме "Убийствени градуси", което в негова чест аверите по чашка бяха прекръстили на "Баскервилския пес".
Шерлок имаше и една голяма тайна, която пазеше стриктно като очите си - той бе от римски, пардон, ромски произход и само допреди няколко години, преди да се впусне в редица тежки криминални случаи, се подвизаваше в краен столичен квартал, посветен на образованието. Родовата история на нашия герой бе забулена в мрак, също като цвета на кожата му, но от целия тоз калабурник, крайният резултат бе, че никой не подозираше (добре де, не говореше) нищо на тая тема.
Шерлок обаче бе невероятно надарен детектив. На три пъти откри изчезналата болонка на леля Пепа, два пъти - сиамката на баба Грозданка (за да сме честни, три пъти, само че тъй като тогава намери само опашката й, не се брои), пет пъти домашната сливовица на бай Пешо, а веднъж дори откри и един футболист на Левски, който бе избягал от тренировка, та набързо го върна на "Герена" за неудоволствие на Тодор Батков. Голямото предизвикателство обаче тепърва предстоеше, а той тръпнеше в неистово очакване.
В него ден, Шерлок се бе наместил доволно на централната дървена маса в десния ъгъл на "Убийствени градуси" и със съзнанието на доблестен клиент, се стараеше да оправдае колкото се може присъствието си в заведение с подобно култово име. Точно надигаше петата чашка, когато някой седна пред него. И то някой, някой, ама баш някой.
Изтупан с лъскав черен балтон, костюм на "Армани" и златен ролекс на китката, новият ни герой разваляше впечатлението единствено с бая солидното си коремче, което пък моментално бе оценено от дедуктивните способности на Шерлок. "Тоя проблем с кинтите нема, да го е.а и у баровеца", заключи мъдро той и в знак на възхищение звучно се оригна. За негово съжаление, гостът му не само, че прие геройски алкохолните пари, но дори не помръдна.
"Искам да те наема за една работа", заяви тихо последният и без да чака отговор, стовари на масата куфарчето, което носеше и го отвори. Шерлок онемя. Толкова пари бе виждал единствено по филмите и то определено не тези за прототипа му. Очите му бавно, но сигурно започнаха да приемат формата на ракиени чашки и в съзнанието му започнаха да се въртят шестцифрени бройки. Клиентът щракна куфарчето и го придърпа към себе си, после му подаде хартиен плик.
"Вътре са инструкциите. Справиш ли се със задачата, парите са твои", рече той, сетне се изправи и излезе от кръчмето също толкова бързо, колкото и се бе появил. Шерлок посегна към писмото и придърпа листа. "Изборите са в понеделник. Имаш два дни да откриеш гласоподавателите ни", гласеше лаконичното съобщение, което той за рекордните пет минути успя да прочете.
Просто и кратко. И ето, че така чаканото предизвикателство бе дошло. Най-голямото, срещу което някога се бе изправял. И все пак знаеше, че шансът идва само веднъж в живота - състезателният дух в него затрептя и той усети как го обхваща онази тръпка, която го правеше толкова добър в играта...
Пет години по-късно Шерлок отново бе на сцената. Едно от най-великите имена на своето съвремие, чиято слава не му позволяваше да се окичи с присъщата му скромност. По тази причина бе познат навсякъде и особено в родината си, която толкова обичаше. "Нема нищо по-хубаво от родното място, да го е..а", помисли си той и си наля от малцовото 50-годишно уиски, докато се наслаждаваше на гледката към градинката на Народния театър. А златният ролекс на китката му отброяваше бавно секундите. Секундите на новото време...
Няма коментари:
Публикуване на коментар