петък, 20 декември 2013 г.

Да оцелееш в България


Обичам си държавата.

Щото съм добър човек, нищо че живея в България. Добре де, не живея, оцелявам.
Семеен съм, с два брака. Първо се ожених по любов, ама тя взе, че изстина, че нямахме пари за парно и беше много студено. После - по сметка, да мога да платя парното все пак. Хванах му цаката - взех си ромка. Хем да съм етнически толерантен, хем да идват средства отнякъде. Сега през две седмици си правим деца и ни плащат майчински.

Малко е зор, имаме 6 момченца и 7 момиченца, най-голямото е на 12, време му е вече и то да се жени, но поне парите вече ни стигат. Позамогнахме се. Взех си мерцедес на старо за 800 кинта и нов iPhone за 1200. И за културата помислих. Обещал съм на децата да ги водя на Азис, но трудно се намират билети, че са и адски скъпи. За компенсация отидохме на Андреа Бочели, че по-евтино. 

Малките пък напират да стават звезди. Искали да са известни, за да са известни, а после да ги канят в разни предавания да коментират кой футболист е по-по-най. Имам и своите политически възгледи, макар да гледам да ги адаптирам спрямо съвремието, та са малко нестабилни (като курса на долара например). Други и това нямат, ако е въпрос.

Не знам кой е на власт и кой е опозиция, ама и не ми дреме. Важното е, че ходя по митинги и протестирам. Ще ме питате срещу кого и какво протестирам. Знам ли, по-скоро е въпрос на принципи. И на молове. Какви молове ли? Ми такива, софийски. Обещаха ми един, ако си държа на принципите. Пари нямало, затова ми дават молове. Речено - сторено. 




3 дни и 3 нощи протестирах, после дойдоха другите и ми обещаха и те един мол да викам срещу първите. Речено-сторено. 3 дни и 3 нощи протестирах, после един авер ми вика: "ех, че са те минали, че ти не знаеш ли"?! Да знам, какво да знам? "Ми той така е предвиден градоустройственият план. До 2018 ще се падат по мол на глава от населението, затова така ги строят през ден". Така с политическите ми възгледи.

Наскоро пък взеха, че ме набиха. Бил съм се усмихвал, какъв е тоя цинизъм да се усмихвам в България. Арно да им е, осъдих ги в Страсбург. Оказа се, че щом сме част от Европейския съюз, трябва да се усмихваме, нищо че ни се плаче.

Айде, ще бягам, че съм намислил една нова авера, ще крия бежанци у нас. И без това трудно ще ги различим от децата, поне едно добро дело да направим с жената. С голямо сърце сме и двамата, за 1200 евра на парче съвсем се разчувствахме. Пък както е тръгнало, един ден, ще съберем парите и за концерт на Азис, че тия Depeshe и Bon Jovi съвсем ни писнаха.

Та, обичам си държавата. Щото съм добър човек, нищо че живея в България. Добре де, не живея. Оцелявам някак...


Виж още:


10 съвета как да станеш секссимвол в България
Кога пръст при пръстта отива
Дневниците на вампира или чии са близнаците на Инджи?
Приятно ми е! Коцколин Иванов..
Кога някой супергерой ще спаси България?
Приключенията на един БГ емигрант
Господинът от Лондон и приключенията му е с един БГ катаджия
Сценарият, скарал bTV, Нова ТВ и TV7
10 съвета как да подобрим сексуалния си живот
Мъжки времена или що е мъжки мозък
Секс проблеми или да вдигнем самолета с Кунчо
И не въведи нас в изкушение, но избави ни от Лукавия
Кварталният любовчия

Няма коментари:

Публикуване на коментар