Тя чакаше своя час отдавна.
Знаеше, че мигът, в който ще трябва да се пожертва в името на човешката еволюция все някога ще дойде.
Затова бе приела съдбата си безропотно още от първите си мигове на този свят, когато духовният й водач, остър като бръснач, бе отсякъл и последните й нишки от един друг, вече отдавна забравен живот.
Сега тя стоеше и чакаше с нетърпение своята саможертва. Чувстваше се готова и дори някак специална, макар по страните й да се стичаха горещи капки пот. Усещаше, че съвсем скоро ще означава много за един човек, може би най-важния в живота й досега.
Затова искаше той да я оцени, да разбере желанието й да даде най-скъпото си, за да може той да продължи напред по своя собствен път, докато отстрани бият фанфари, в небето летят фойерверки, а хората се прегръщат и целуват, държейки чаша ароматно вино.
Нима житейската еволюция не е най-важното в света досега?! Особено в празник като този, който отброява краят на една отминала епоха и дава началото на друга? Епоха, в която мечтите на човечеството са още по-големи и дръзки?! Това са моменти, в който дори и нейната история има своето огромно значение. Историята на една... добре запечена свинска вратна пържола.
Наздраве и на добър път през новата година!
Виж още:
Защо закъснява дядо Коледа?!
Кварталният любовчия
Ода за една любима
Идеалният мъж Vs Идеалната жена
Любовта като пазарна единица
Иронии на съдбата
Ефектната опаковка и под нея при мъжете и жените
Ааааа! Миличък, не искам да те изгубя като приятел
Няма коментари:
Публикуване на коментар