На изток от фурната - "искрено и лично" с един кроасан

Ех, мъко, мъко! 

Нямате си и представа дори колко тежка е съдбата на един средностатистически кроасан у нас... 

Средно препечен, че да не ме объркат с някой от по-крайните градски фурни, но пък и не съвсем тестен, за да внушавам доверие на избирателите си. 

Като се замисля, и това противоречие е продукт на родната цивилизация, защото навсякъде другаде, удоволствието да се препичам на някой тропически остров на 240-градусова жега, можеше да ме превърне в далеч по-уверен в качествата си представител на тестено-сладкарските изделия, но уви, в България, тенът е проблем (току виж решат, че съм бежански кроасан и ме пратят в Сирия, я стига).

А и само това да беше. Не съм френско производство и това понякога също ми тежи. Случва се да мине някой, да ме хареса и като ме повърти отпред отзад, да рече: ааа, ама той тоз не е оригинален бе, нашенско менте. Е, що да съм менте бе, като съм роден и изпечен тук, нямам ли достойнства?!  

Съвсем ни комплексира тоя народ, да му се не види. После що се крием в опаковки, ми то ни е срам вече лицето да си покажем. Като не ти харесва, ходи яж кроасани в Париж на "Трокадеро", после като ти връчат сметката, най-добре ще им усетиш вкуса. 

От прабаба си още знам една стара приказка, де я предала от поколение на поколение, малко преди да я изяде някакъв си Алеко - "Сите са маскари".  Преведено на нашия език - "все кроасан, дали ще е в салфетка или целофан". Разликата е само в това за колко ще те минат. Общо взето, откъдето и да го погледнеш, напечена ситуация, все ни пари над главите. 

Та както казах, нямате си и представа колко тежка е съдбата на един средностатистически кроасан у нас. Но какво ли въобще знаете вие...