Нападнахме Великобритания. И аз бях там, ядох, пих и три дни се веселих.
Още не мога да забравя инвазията по морето, в която хиляди мокри и босоноги сънародници пристигат по море с дъсчените си лодки (или пък дъски от лодки) и с триумфални викове и развети коси търчат към центъра на Лондон, за да изпият бленувания от години следобеден чай. Едва го преживях това, ей, откак се помня, вече трийсет и три години си мечтая не сутрин да пия мляко, а вечер чай, а да си ги къркам заедно и то към пет следобед. Кеф, мале, кеф.
Е, хубаво, ама едва изскочихме на брега и там ни чакат любезните домакини, строени в редици и готови да бранят с пот и кръв най-скъпото и най-ценното си - трудовия си пазар. Гледат лошо и повтарят в синхрон: My Precious, my precious, my precious (за тези, които се нуждаят от превод - "Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги идат, нашите душмани"). Чистокръвни британци, казвам ви, като махнем индийците, поляците и пакистанците, остават точно шест човека.
Тамън се приготвихме за битка, духна вятър откъм Темза и ги отвя към Picadilly Circus. Щастливи и доволни, хукнахме към центъра на Лондон. Първо да пием чай, а после към Бъкингам. Ще питате - що към Бъкингам?! Е, как що? Да видим малкия Джордж. Помните ли кога се роди, отвън се събра цял Лондон да му зяпа първото дефиле на кралския балкон - Pret-a-Porter 2012, седмица на кралската мода.
Предаваха го онлайн и по Vbox-a, даже Zamunda и Арена клопнаха кепенците да не изпуснат шоуто. Рекох си: ей това е свят, не като при нас, я! Аз откога кисна пред Президенството, барем Плевнелиев покаже първородното (или поне Юлияна бе, дай поне нея да видим). Нейсе. Само разни бланки мята по Сидеров през него. Че то това бяла държава ли е? Не е като на Острова, особено в крайните квартали и по късни доби, я.
Тамън излязох от двореца и заваля. Взех си чадър, ама духна три пъти и полетях към "Хайд Парк", та го оставих, че по-безопасно. Валя, валя, валя и след това валя, валя, валя, а след това валя, валя, валя. После по новините казаха, че щяло да вали. Темза се депресира и взе, че преля. И в крайна сметка както дойдохме с дъсчените лодки (или дъски от лодки), така се и върнахме. Но важното е, че бяхме във Великобритания. Три дни ядохме, пихме и се веселихме. Пък и пих чай.
Щото откак се помня, си мечтая не сутрин да пия мляко, а вечер чай, а да си ги къркам заедно и то към 5 следобед.
Виж още:
Приключенията на един БГ емигрант
Господинът от Лондон и приключенията му е с един БГ катаджия
Кога някой супергерой ще спаси България?
10 съвета как да станеш секссимвол в България
Кога пръст при пръстта отива
Дневниците на вампира или чии са близнаците на Инджи?
Приятно ми е! Коцколин Иванов..
Сценарият, скарал bTV, Нова ТВ и TV7
10 съвета как да подобрим сексуалния си живот
Мъжки времена или що е мъжки мозък
Секс проблеми или да вдигнем самолета с Кунчо
И не въведи нас в изкушение, но избави ни от Лукавия
Кварталният любовчия
Няма коментари:
Публикуване на коментар