четвъртък, 30 януари 2014 г.

От "Осанна" до "Разпни го"


Лирическият герой в тази драматична история няма име.

Или по-скоро има, но с автора бе постигната договорка тази информация да бъде запазена в пълна и завидна конфиденциалност, изцяло защитена по закона на авторското право и подлежаща на обсъждане единствено по правото на съответното финансово възнаграждение. 


За сметка на това обаче героят ни е доста щедър на определения. Той е красив, талантлив, работлив, пестелив (на положителни качества), интелигентен и мъжествен, одухотворен и чувствителен, мъдър и принципен и най-важното, изключително скромен. За ваше улеснение ще го наричаме Героят с главно Г.

Ta Героят (с главно Г) живееше в бяла спретната къщурка (без каквито и да е липи отпред) в центъра на повествованието с благоверната си съпруга, която разполагаше с не по-малко на брой определения като горепосочените, но тъй като не бе така скромна като него, не успяваше да вземе думата, за да ги представи на преден план. Най-важното от всичко обаче бе, че тя се грижеше за своята половинка като писано яйце (дръжте го в хладилника, че ако се развали, как мирише, не е истина) и двамата много си се обичаха и живуркаха баш как си му е редът.

Вечер той се върне от работа изморен, пък тя го чака, сготвила, нашетала, изпрала, пък му отвори биричката, пусне мача, сложи мезенце и туршийка и каквото дойде там. Сега ще кажете, я пък тоя, я бегай с тия скучни стереотипи, ама това си е тяхна работа, аз там не се бъркам. Че като пийне от пяната и наште вкарат гол, скочи, викне, че се и оригне от кеф.

- Милооооо - ще рече пък тя. - пийни, хапни, вземи си душче, а после ще обсъдим що си по-секси от всички футболисти де съм виждала (май не е виждала много, но как да е). 




И те така, ама един ден, дойде Луканова зима и парите свършиха. Останаха само банани, ама и те без пари как да виреят, пожълтяха, пожълтяха, та се изнесоха за топлите страни с малкото останали млади хора в страната. И изведнъж законите се промениха, промени се и обществото.

От патриархат държавата мина на матриархат. Вече не бяха модерни яките пичове с плочки 3 към 4 отляво към дясно на коремчето (ако са по-малко, марш към залата), а готините каки, които сами си печелеха паричките и използваха мъжете за туй онуй само кога им свършат батериите на вибратора. В останалото време те водеха обществото към прогрес и в повестованието ни останаха само дамски професии. 

И що да стори Героят (с главно Г) - взе се в ръце и се адаптира към новата реалност. Започна да изучава тънкостите на грима, тайните на красивата кожа, психологията на успялата жена, периода на менструация и липсата на такъв, множествения оргазъм като такъв, майчинството като професия и призвание и каквото там ви дойде наум, стига да сте били на негово място. В малкото останало време търчеше към залата да прави плочки 3 към 4 отляво надясно на коремчето, че то само туй му остана.


Най-важното обаче бе, че със своята благоверна пак много се се обичаха и живуркаха, баш как си му е редът. Вечер тя се върне от работа изморена, пък той я чака сготвил, нашетал, изпрал, пък й отвори биричката, пусне "Сексът и градът", сложи мезенце и туршийка и каквото дойде там.



 

А като влезе Кари с нова рокля на Gucci, чанта на Fendi и разкошни Manolo Blahnik, тя пийне от пяната, скочи, викне, че се и оригне от кеф, а той заподскача наоколо и запляска доволно с ръце. 

- Милоооо - ще викне - пийни, хапни, вземи душче, пък после ще обсъдим що си по-секси от Кари, Саманта, Миранда и Шарлот. Но първо да идем за новите четки на Шисейдо, че закъснявам за часа по кислородна мезотерапия...

Няма коментари:

Публикуване на коментар