четвъртък, 25 декември 2014 г.

Защо ли дядо Коледа закъснява...


Дядо Коледа се огледа безпомощно и от липса на каквито и да е варианти, реши поне да си почеше брадата...

Вече имаше поне четири часа откак бе пристигнал, а беше доникъде.
Eто, само допреди два часа бе минал мигащия надпис "Добре дошли в София" и с нетърпение очакваше да зарадва дечицата.

Вместо това каква стана тя... Само проблеми. Остави за миг еленчетата и шейната и слезна да се облекчи до една кофа за боклук и кога се обърне що да види... Еленчетата вече дават газ, а отгоре група циганчета се хилят злобно и шибат горките животинчета с клонче от елха. Е гати иронията

- Дий, вашта мама, дий... - викаше туй най-отгоре и в унисон си забърсваше сополчето с ръкава. От превоза обаче вече нямаше и помен. Ами сега... как да стигне чак до малкия Петърчо в Люлин, до Янка в Надежда, до Верчето в Бъкстон..

"Така просто няма да стане", замисли се той. После метна чувала на рамо и хукна към най-предното такси в колоната.

- До Люлин, ще ме качиш ли, попита той шофьорчето.
- Ще те качим, деде, как няма да те качим. 15 кинта и си там за нула време, отговори онзи.
- Как 15 кинта бе, ама то е на по-малко от 7 километра, изцъкли се дядо Коледа.
- Еми сори. Коледна тарифа - ухили се шофьорчето, разкривайки наниз от златни зъби (дали пък не ги бе изкарал предимно по празниците?). 

- Ама аз съм дядо Коледа, трябва да разнеса подаръците, едва не се разрева нашият герой.
- Добреее де, тъй кажи, ще се спазарим някак - подсмихна се - Дай да си избера някой и друг подарък и ще стане работата. Речено - сторено. Развърза торбата и набързо я изпразни с една трета.

Дядо Коледа побърза да се качи, дорде шофьорът не е размислил. Скочи бързо на задната седалка. Таксито потегли с лирична нотка, поклати се няколко минути и тамън да даде малко газ, и се чу боен трясък. Бааааам. 



- Какво стана - скочи уплашено дядо Коледа.
- Еб..о си мамата, това стана. - почеса се по главата шофьорчето. - Пропаднахме в дупка и сега ни напред, ни назад. Поне по два пъти на ден ми се случва, то и свикнах вече. Сигур пак съм изкривил калника. Ми аз съм дотук баце, ако искаш, ей го отпред тролея, хващай го него.

Нямаше и какво да му мисли повече. Метна чувала на рамо и хукна към спирката. Ми то хубаво, ама в тролея фраш. От крайната врата стърчи крак, от средната две ръце, а само от най-предната имаше малко място.Тръгна да се качва и шофьорът веднага се изцепи от кабината.

- Ти луд ли си бе, дядка, не виждаш ли, че няма място, къде се засилил?
- Ама вие не разбирате, аз трябва да стигна, да разнеса подаръците, аз съм дядо Коледа, отново го удари на молби нашият герой.

- Хм, дядо Коледа викаш? - замисли се и онзи и се почеса зад врата.
- Знайш ли, то тук при мен има малко място, ама то е забранено да се качват пътници. Ще трябва да направя изключение, а?! Я да видя какво носиш в тая торба, може и да се разберем някак.

Речено - сторено. Чувалчето олекна с още една трета. Дядо Коледа се провря в кабината и застана вътре - ни напред, ни назад. - А така. Стой мирен и не шавай много, да не стане някоя беля, рече шофьорът и потегли. Мина спирка, две и изведнъж на третата тролеят взе главоломно да се изпразва откъм пътници.

- Карти и билети за проверка, дочу се мъжки глас от края на превозното средство.
- Леле, бегай веднага - стресна се шофьорът и без дори да се усети, дядо Коледа бе изтласкан на някоя от предните седалки. Тамън пред двамца бабаити, дето си личеше, че отдават солидна доза уважение на физическата си форма. 



- Я, деде, да ти видя картата - рече единият и свирна на колегата. Оня пък се изтъпанчи на предната врата, да не реши случайно нашият герой да бяга.
- Аз такова, нямам карта - сви се дядо Коледа.
- Тъй викаш значи.. Сигур и билетче нямаш. Гратис ще ми пътуваш ти, а? - ухили се злобно по-едричкият. Я сега ще ми слезеш с нас да видиш какво ги правим такива като теб... Не глоба ще платиш, ами... Ще си играеш ти игрички с нас... и се подсмихна на колегата. Оня веднага влезе в тон и взе да търка ръце една в друга. Очаквано Дядо Коледа се притесни.

- Вижте бе, момчета, моля ви, разберете ме, аз съм дядо Коледа. Трябва да разнеса тези подаръци на децата, имайте малко уважение към празника поне. Този пред него го погледна и се разхили.

- Уважение,а? Вместо да си мислиш за старите кокали, ти за празника... Какъв си ми благороден.. я като си дядо Коледа, да видим какво носиш у торбата.. Речено-сторено. Двамата симпатяги поровиха, поровиха и в крайна сметка от чувалчето остана само .. чувалчето. Вече беше празно.- И слизай тука, писна ни от гратисчии, намръщи се бабаитът и подсвирна към колегата.

Дядо Коледа слезе на спирката и се огледа. Вече бе доста късно, цяла София бе огряна в светлини и в коледни лампички. Само дето бе малко студено, но колко бе красиво иначе.. Дори се усещаше духа на празника. В краката му нещо се размърда. Той сведе очи и видя просяк, който се бе увил в някаква прокъсана дреха. Зъзнеше и стискаше до себе си наполовина пълна бутилка с ракия.

Дядо Коледа се усмихна и свали червеното палто. Така и така, вече нямаше закъде да бърза.- Разменям я за ракийката - ухили се той и набързо наметна с дрехата човечеца пред себе си. Онзи се замисли и след малко рече:

- Навитак, ама даваш и шапката и ръкавиците?

Дядо Коледа ги смъкна набързо и се сви до събеседника си на земята. Връчи му ги и надигна от шишето. Първата глътка го изгори, но след няколко секунди му стана топло и приятно. Сви се зад кофите и се усмихна.

Цяла София бе огряна в светлини и в коледни лампички, навсякъде се усещаше духът на празника. Петърчо и Верчето можеше да почакат, и без това бяха още малки. Все някоя година щеше да стигне навреме...

Весела Коледа, рече си той и се зави с единственото, което му бе останало - празното чувалче. В просъница се замисли, че никой не може да му отнеме най-главното.

Надеждата за един по-добър свят някой ден...

Виж още: