Идваше в съня ми всяка нощ.
Събличаше се и лягаше до мен с красивото си голо тяло и ме гледаше с онзи замечтан поглед, който само една влюбена жена може да има.
Не казваше нищо, просто ме гледаше, сгушена на пашкулче, сякаш се опитва да се скрие от студа. След онази първа вечер вече знаех правилата. В момента, в който се опитах да я докосна, тя изчезна, а аз се събудих възбуден и огорчен.
Същото се повтори и втората, и третата вечер и тогава разбрах. Тя не искаше онази плътската любов, не искаше тялото или устните ми. Искаше мен. Искаше да прави любов със сърцето и душата ми, да целува мислите ми, да обладае целия ми свят. И да свършим заедно в мига, в който осъзная, че дори и собствената ми воля е влюбена в нея.
Какво спасение има от това?! Нима можеш да мечтаеш за деня, когато всичко, което чакаш е нощта?! Да вярваш в светлината, когато тъмнината превзема душата ти? И да не знаеш дали животът ти е сън или сънят ти живот...
Няма коментари:
Публикуване на коментар