"Бате, Бате, дай едно левче".
С тези думи почти ежедневно можеш да се сблъскаш я на някой светофар, я в подлеза. Няма смисъл да питаш що е то - мъничко, тъмничко, сополивичко. Това е просто циганче.
Проблемът е, когато от малко е приучено на лоши навици и отучено от добри такива.
"Кака (мама, тате, баба, дядо и родата до третото коляно) е много болна, дай левче за лекарства".
Макар и аз самият да съм привърженик на "ракиения" метод като лек за болести, не ми се вярва да е особено ефективен, ако се практикува при всяка настинка. Това обаче не пречи на безспорно талантливото откъм драматични способности хлапе да изкара ред сълзи. Някои се спират и дават. Други го подминават.
В крайна сметка обаче, в края на деня има достатъчно за бутилка "Пещерска" (не се хващайте за марката, може да си взимат и домашна отнякъде). Така, като първо впечатление, можеш да възприемеш родния вариант на ромите
Трудно е да възприемеш и циганина като отделна единица. Той почти винаги е част от нещо по-голямо, обединено и неразединено, наречено КАТУН. Катунът живее в постройки, на които вероятно по Османско време биха завидяли, но които в сегашния си вид не стоят особено добре естетически. Ухаят на мекици, алкохол и на остра нужда от вода (ако не е валяло). От време на време им липсва и ток, но това е защото правителството е забравило да им го плати... Това е второто впечатление от тях. Стига да имаш желание да стигнеш до него.
Ще си призная нещо - Не харесвам циганите и не го крия. (Същевременно не съм почитател и на Сидеров, защото първо е доста краен, второ зад тезата му прозира доста крайна мания за величие). Не искам и да ги наричам роми. За мен ромът е нещо коренно различно.
В това понятие мога да вложа етническа принадлежност, но честно казано, не виждам към какво точно принадлежат. Много по-точно би било да се каже етническо нагаждане. За мен циганите не понадлежат на интеграция. Не заради друго, а защото и сами не го желаят.
Те са били номадско племе, номадско племе са и сега и вероятно ще си останат такова и занапред. Което за самите тях едва ли е лошо. Лошо е по-скоро за нас.
Ще се опитам да обясня защо, като представя някои отличителни техни белези, такива, каквито ги виждам.
1. Работата - Циганинът не работи, той се храни от работата на другите. Пр: Краде ток, дърва, отопление, дрехи, храна или казано иначе, каквото намери. Той бяга от работата като дявол от тамян.
2. Бъдещето - Циганинът не харесва и думата "бъдеще". Той живее ден за ден, защото просто не му се налага да мисли занапред. Макар и първично, това да има нещо за хапване и пийване е достатъчно, за утре ще се мисли утре.
3. Циганинът и правата - Циганинът има права и не се притеснява да си ги отстоява. Прави го предимно в Съда в Страсбург. За да не е еднопосочна връзката, в повечето случаи и съдът му се отблагодарява, като ни праска поредната присъда за нарушаване на човешките права.
4. Европата - Циганинът е "европеец". Доказа го една белгийска депутатка с трогателен начин на мислене - Елс де Гроен. Ние не сме, просто защото не защитаваме правата на малцинствата си.
5. Децата - Циганинът определено обича децата. Особено своите. Но не обича кондомите. Вероятно и затова увеличава семейството си правопропорционално на броя българи, които бягат от България.
6. Животните - Циганинът "обича животните". Той живее заедно с котки, кучета, коне, кокошки, мишки и всякакви представители на флората и фауната. От време на време е склонен да ги използва като черноработници и не жали средства и сили, за да извади най-доброто, на което са способни.
7. Забавлението - Циганинът умее да се забавлява - факт, който едва ли някой ще може да оспори. Що се отнася до купона, направо бледнеем. Дето се вика, не му е нужно кой знае колко.
8. Чуждото - Циганинът обича да краде - какво има да му разяснявам. У нас "ромите" намаляват предимно от произшествия по електрическите стълбове.
Мога да пиша и още, но не е хубаво да съм съвсем краен. Вярвам, че някой ден тази ситуация може и да се промени. Това обаче няма да се случи, ако възпитанието на циганите като културно наследство продължава да идва от тях самите. Има единични примери като един професор Чирков например, които дават повод и за оптимизъм. За съжаление, обаче, те са малцинство.
Пък и вече сме в Европейския съюз и промяната честно казано ми се вижда все по-далечна. Защото от една страна старата и мила Европа оплаква съдбата на дискриминираните роми, но от друга така и не посмява да отвори повечето си граници за тях. Макар че аз съм склонен лично да разбера Елс де Гроен и обещавам да го сторя в момента, в който тя започне да изпраща целувки на поредната каруца в центъра на Брюксел.
И за да не ни обвиняват, че не искаме да интегрираме ромите, ще кажа, че вече сме го сторили. Не вярвате?! Тогава изслушайте определението на един средностатистически американец за това що е българин.
Това е едно такова мъничко, черно и сополивичко...
Няма коментари:
Публикуване на коментар