вторник, 7 август 2018 г.

Когато животът е приключение, което никога не спира!


Помните ли първото си пътешествие извън България? Не, не визирам "Терминал 2" и онези, за които той се оказва трамплин към нов живот. Имам предвид първия път, когато се озоваваш в един непознат свят и съвсем различна култура от родните географски ширини...

За мен той дойде малко късно - преди близо 10 години, след дълъг период на овенски инат, в който фразата "Че какво й е на България, я стига глупости, какво ще правя там" буквално беше заседнала на езика ми.

Е, старите ми прозрения скоро се обновиха, изцяло на принципа, че светът е книга, а който не пътува, прочита само първата страница. И да, разликата е огромна, просто за тези десет години пътешествия, животът ми постепенно се превърна в приключение, което никога не спира. Не говоря само за мирогледа, културата или историята, това е маловажното и всеки, който обича да опознава нови хоризонти, го знае.

Водещото е емоцията. Тази емоция, която те откъсва от моментите на навик и често рутинното ежедневие и те превръща в част от един съвсем различен свят. На първо място, усмихваш се. Не щеш, бе, ама то не пита, усмихваш се, без дори да го разбираш, просто защото си хепи отвсякъде.


Летиш с неподозирана енергия и вместо умора, батериите сякаш се презареждат с всяка изминала стъпка, всеки поглед, всяко разменено изречение на развален английски, който в много места дори и не говорят.

И откриваш своите местенца. Една закътана, крива калдъръмена уличка в слънчевия Рим, леко вдясно от Пиаца ди Спаня, онова лежерно ресторантче на "Ла Рамбла" в Барселона, в което за пръв път опитваш прословутата Сангрия и се влюбваш в нея за цял живот, цъфналото дърво под замъка Храдчани в Прага, на което окачи мартеницата си под погледа на петима полудели от ентусиазъм японци, които щракаха ли, те щракаха с фотоапарата, явно цялата дейност им се виждаше много екзотична.


И още толкова, толкова прекрасни гледки, усещания и спомени - в любимия Амстердам, неповторимия Брюж, уникалния Сан Джиминяно насред разцъфналите тоскански поля, Венеция с всичките канали (убий ме, обичам го това клише с всяка частица от същността си).

Знам, за теб местата и дестинациите са съвсем различни, но в едно съм убеден - пътувал ли си, знаеш за какво говоря. Знам и, че ако си го направил поне веднъж, в 99% от случаите, просто не си спрял.

А ако не си го сторил още, зарязвай всичко и заминавай! Животът ти е един, а лошата новина е, че времето лети. Добрата - че пилотът си  ти самият. Пък за финал ще цитирам един мъдър симпатяга на име Конфуций - "Където и да отидете, отидете с цялото си сърце". Наздраве .. някъде от красивия широк свят, който чака и твоето приключение!