Виновен съм.
Не ме питайте за какво, то толкова много обвинения нося на кръста си, че само редовните фитнес упражнения помагат да не ме е смазал досега. Едно обаче е ясно - в милата ми България съм виновен за всичко и на всички.
Куцо и сакато те гледа накриво.. не, ами само те чака да му "изядеш баничката" и да видиш тогава... Добре де, аз само дорде се пренеса от къщи до работа и се припотявам от притеснение да не си получа заслуженото.
На бабите съм им крив, че е студено и им ниски пенсиите, на невръстните симпатяги, че трябва да учат, на продавачите, че киснат до късно, на шофьорите за задръстването и дупките, на кметицата, че недоволствам от дупките.
И на протестиращите съм крив - че не протестирам до късно, на управляващите - че все пак протестирам. Знам ли, вече и на уличните кучета очаквам да съм крив. Ми тъй де, ни мога да им осигуря кокалите, ни пък знам адреса на Фандъкова.
И че съм виновен, виновен съм, но най-лошото знаете ли кое е?! Че съм и нагъл. Не стига другото, ами и все се хиля. При това във всякакъв род и число. Аз се хиля, ти се хилиш, той се хили - ако срещнете някакъв такъв на улицата, да знаете - аз ще да съм.
И ако ви е криво, фрас, един по бузата. Ама аз ще се ухиля и ще подам и другата, на...
Щото така или иначе съм виновен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар