Правилата на дявола

Господи! - въздъхна той уморено и се отпусна на таблата на леглото. 
Извади цигара и я запали, докато с нескрито удоволствие наблюдаваше как бавно и грациозно отива до банята.

Запотеното й тяло беше толкова красиво, издължените крака, заоблените гърди, съвършените пропорции, сякаш създадени, за да носят наслада. "Точно така би изглеждал дяволът, когато пожелае да те съблазни веднъж завинаги", помисли си за миг, сетне издиша дима от цигарата на малки кръгчета.

Ако имаше порок, който трудно да можеше да преодолее, това бе точно сексуалната му зависимост. Винаги бе изпитвал непреодолима нужда от плътските удоволствия, от страстта, от покоряването на поредната непозната, която крещи от удоволствие в мига на нескончаемия оргазъм, сякаш му дарява душата си.

"Или може би вече отдавна го е сторил"... Толкова дълго време се опитваше да пренебрегва плахите опити на съвестта му да се притече на помощ на Алина. Същата тази Алина, която никога с нищо не бе заслужила участта си, освен с факта, че се беше влюбила в него.

Стотиците изневери, пред които си затваряше очите, сякаш пренебрегването им щеше да ги направи далеч по-малки и незначителни, сякаш обръщането на другата страна щеше да измие срама и унижението, което изпитваше. Тя обаче приемаше всичко със завиден стоицизъм и не спираше да се усмихва с онази нейна сладка усмивка. Усмивката, пред която някога се бе почувствал покорен, която му подейства като шамар, когато я видя за първи път.

Не, от днес нататък, всичко щеше да е различно. Случилото се сутринта бе знак от Бога и той щеше да се възползва максимално от него. Обичаше я толкова много, че щеше да прекара всеки един следващ ден от живота си в опит да й се реваншира, да й дари щастието, което заслужава. Вече бе резервирал билетите за романтичната им ваканция, това околосветско пътешествие, за което мечтаеше още от деня, в който го срещна.

Беше запазил маса в прочутия "Жул Верн" на Айфеловата кула, откъдето можеха да наблюдават и залеза и изгрева в Париж и ако се протегнат, да докоснат луната и звездите, ех... Затова тази вечер бе последната, в която щеше да си позволи от любимия си порок. Като закоравял пушач, който дръпва за сбогом от последната си цигара, преди да стъпче още тлеещата угарка с крак в името на новото начало.

Тя излезе от банята гола, с още стичащи се капки вода по кожата, сякаш за да изпита и последните признаци на волята му. Доближи се до шкафчето вляво и рязко дръпна чекмеджето. Когато го затвори, ръката й държеше револвер със заглушител. Цялата гледка му се видя толкова нелепа, че той дори не успя да се шокира от случващото се.

Първо, оръжието изглеждаше толкова малко, че ако не го разпознаваше, щеше да реши, че е детска играчка. Беше 22-калибрен пистолет Beretta M9 със заглушител, използван често в американската армия заради компактността си и сравнително лекото тегло. И второ... та преди четвърт час двамата правеха любов на същото това легло. Какво, по дяволите?!

- Не мога да отрека, че ми беше приятно - усмихна се тя, разкривайки перфектните си бели зъби - но задълженията са преди всичко, знаеш как е. Затова просто ще кажа, че съжалявам и ще ти предам поздрави от жена ти, Алина. Поиска да ти предам, че и нейното търпение има граници, но тъй като не вярва да има сили да го стори сама, потърси моята помощ. За да съм честна, щях да го направя и без пари, просто от женска солидарност, но нека това си остане между нас...

Звукът от телевизора заглуши и без това едва доловимия пукот от двата изстрела, оказали се достатъчни да сложат край на неосъществените му романтични амбиции. Русокосата извлече трупа до банята и го преметна навътре във ваната, след което изля отгоре му солидно количество бензин и драсна клечката. Нямаше нито кой да я види, нито кой да я чуе.

Едноетажната къща, която бе останала в наследство от родителите, отдавна бе започнала да се руши, но тъй като се намираше в покрайнините на града, му напомняше твърде много за бедността и детството му и я ползваше единствено като гнездо за интимните си приключения.

Тя метна набързо якето и побърза да се отдалечи, докато пламъците във ваната облизваха и последния намек за някогашния му живот - кожения портфейл с няколко банкноти и една далеч по-ценна хартийка, скрита във вътрешното отделение. Телевизорът обаче все още работеше, сякаш напук на цялата хаотична обстановка, огласяйки поредната емисия новини.

- Все още не е ясно името на късметлията, който тази сутрин грабна натрупания джакпот от лотарията в размер на 350 милиона евро, но едно можем да кажем със сигурност - този ден ще промени живота му завинаги. Желаем му щастливо бъдеще!