За красотата на българката и износа й в Европа...

Преди няколко седмици се натъкнах на един постинг, чийто автор (по нашенски блогър) отчайващо се опитваше да ме убеди как красотата на българката била повяхнала от няколко години насам.

Без да се опитвам да разубеждавам въпросния господин, съм готов да поспоря по този въпрос. Нали знаете, че българите не умеем да ценим нито историята си, нито постиженията си, нито културното наследство. Смятам, че родната жена влиза и в трите категории с тъжното уточнение, че и нея май няма кой да я оцени. Трябва ли да излезе в Европа и в останалия свят, за да почнат чуждите мъже да се прехласват по нея и да я класират на челни места в конкурсите по красота...

Или дето се вика, то като си е наше гардже е едно, ама ако е чуждо, плезим езици? Ами дайте да си ги изнесем родните жени и по цял ден да гледаме латино-сериали.. (На два пъти вече българки бяха мисис "Свят, Вселена, Планета", котират се добре явно. Ще им вземем добри пари...)

Същевременно е хубаво и да уточним един друг факт - българката успява да съчетае по уникален начин два образа - на жената и на средата, в която живее. Кой би си помислил, че жена, заради която 90% от мъжкия пол в София посещава доктор за проблеми с врата, още и ... работи, пазарува, готви, пере, глади, отглежда деца (честичко и мъжът влиза в тази категория, като се дундурка по дупе между синчето и щерката и смуче палец). И въпреки това тя е красива. Успява да е и българка, и жена. А това си е наистина трудно.

Тук мога да отворя една огромна скоба и да набутам в нея онзи тип жени, които напоследък залагат на естетическото за сметка на нещо друго,.. Но дори и те пак са красиви. Можеш да си ги гледаш, да им се радваш и като тръгнат да казват нещо - да допреш пръст до устните - Шшштт!!! (Пък и те май повече умеят да пеят, отколкото да говорят). Така че нека не говорим за повяхване на красотата на българската жена.

Тя винаги е била сред най-красивите в света и определено в последните години не само не губи, но и печели позиции що се отнася до външен вид, до поддържане, до облекло.. Дали обаче можем да го оценим.. докато са си още наши?! Или да започнем износ към Европа?

Така ем вълкът ще е сит, ем агнето цяло...